Между Амалфи и Созопол: Пиргадикия и другите селца на Ситония

С малките ретро къщи, накацали едва ли не една върху друга по склона на планината, слизаща до морето, Пиргадикия напомня хем на градчетата по Амалфитанското крайбрежие на Италия като самото Амалфи, Фуроре или Позитано, хем на нашия Созопол, защото склонът е далеч по-нисък, отколкото на Апенините.

Българската следа съвсем се набива на очи, когато се оказва, че лодката пред нас, докато снимаме селцето откъм малкия му пристан, е с надпис ВН, който май иде от ВарНа.

Всичко е малко и спретнато. Хем има онова, което курортистът от 21-ви век търси – от типична кръчма с тераса над морето до рушащи се къщи поне на век, оставени абсолютно автентични, също като съседните им, все още „живи”.  И в контраст с непоположената към тях грижа, зеленината и цветята наоколо са така красиви, че няма как да се прикрие как нечии чевръсти ръце ги поддържат всекидневно.

Цялата тази примамлива и толкова инстаграмна красота, уж небрежно, но по гръцки добре преценено, се експлоатира достатъчно ненатрапчиво и успешно, което всъщност е тайната на туризма по тези места. Пък и изобщо.

И обяснява защо българите, или поне софиянците и пловдивчаните, предпочитат това море пред нашето. Особено пък, като се има предвид, че  дистанцията до Созопол и до Пиргадикия е сходна.

 Който не вярва, да погледне номерата на колите на паркинга между пристана и градчето – повечето са български.

Както и в друго бижу на Ситония – още по-малкото и по-грижливо нареденото Ормос Панагиас, което е нещо като кръстопът между по-популярните у нас Вурвуру и Никити, които са от двете му страни.

Свървате от големия път и се оказвате буквално на типичните плочки, които в този регион слагат в центровете на по-туристическите селца.

Къщички и кръчмета, мини пристан, откъдето можете да тръгнете на разходка с лодка в околностите, забележителни с водите си като на Малдивите или на Карибите, неголям собствен плаж с пухкав пясък и възвишение над цялата тази прелест, откъдето да снимате някой панорамен вид – това е.

Колите на паркинга в центъра на центъра, разбира се, отново са предимно български. Нашите хора са и основна клиентела на импровизираното пазарче наоколо.

Чудесни местенца за посещение в маршрут тип Накъде в неделя.

Борис Ангелов