Мистериозната смърт на Лукашенков предшественик: неразгадана и до днес

само половин година по-късно беларусинът да бъде обявен за наследник на отиващия си Брежнев. Само че фаворитът на КГБ, когото Андропов е довел в Москва година по-рано - Горбачов, е предвидено да заеме "престола".

Машеров винаги е бил трън в очите на партийците. Първо заради странната фамилия, дължаща се на прапрадядото французин - останал по земите на днешна Беларус от походите на Наполеон. Неговата фамилия е Машеро, но приема православието и се жени за селска девойка. Праправнукът, роден на 13.02.1918 г. в новообразуваната по онова време Руска федеративна социалистическа република - Лениновата форма на наследяване на Руската империя след революцията от 7 ноември 1917 г., завършва с отличие училище. В почивните дни и ваканциите с брат му, който по-късно ще стане генерал, са хамали на близката жп гара още от 13-годишни. Едва преминават през Големия глад от 1933 г. Постъпва като студент в педагогическия институт във Витебск на Шагал, който завършва през 1939 г. Което не е никак лесно, защото през 1937 г. баща му е обявен за Враг на народа за "антисъветска агитация" и е изпратен в зловещите сталински лагери на смъртта за 10 г., които не доживява, а умира от непосилните условия на живот там. През 1959 г. таткото е реабилитиран поради липса на престъпление. Преди войната синът на врага на народа работи като учител, като в свободното си време организира драмсъстав и често играе главните роли в представленията.

Когато започва войната на 22 юни 1941 г., даскалът се записва доброволец, ала още на втория месец попада в плен. Предвиден е за отправяне в концлагер, но успява да избяга от влака като скача в движение  и става партизанин в района на Витебск в тила на нацистите. Една от ятячките му се оказва симпатичната зъболекарка Полина Галанова, която става негова съпруга по-късно. Още през април 1942 г. Машеров вече е командир на партизански отряд, който работи на териториите на Беларус, Русия и Латвия. В първия бой на тази длъжност съдбата отново го предизвиква - ранен е. Успяват да го излекуват, но ще му се случи още два пъти по време на войната. От 1943 г. е и член на ВКП (б) - бъдещата КПСС. От септември същата година започва партийната си кариера като първи секретар на местен комитет. След края на войната през 1945 г. продължава от долните етажи на властта да се издига бързо като на следващата година вече е секретар на комсомола - младежката партийна организация в републиката, а през 1947 г. вече го оглавява. През 1955 г. става голям партиен началник като го назначават да оглави Брестка област - там, където нацистите са нападнали СССР и той започва първо легендаризирането на местната крепост - първата поела удара им, а мощно развива и промишлеността там. Става народен любимец като ходи пеш на работа, не използва охрана и не е чудно, че го избират за депутат оттам в парламента на империята - Върховния съвет на СССР, така че името му се чува и в Москва.

През 1959 г. става секретар, а от март 1965 г. е първи секретар - реален господар на съюзната република Беларус, която никога преди соца не е имала държавен статут. За своя наследник го оставя предишния лидер Мазуров, въпреки че от Кремъл натискат за друг кандидат. Но дошлия на власт нов император Брежнев харесва младия за тогавашните стандарти ръководител и го прави кандидат - член на Политбюро на ЦК на КПСС и член на президиума на Върховния съвет на СССР - тогавашния колективен орган на управление на най-голямата държава в историята на света.

За 15 г. управление на Машеров Беларус става еталон и витрина на целия Съюз. Утроява, а при зърното увеличава 4 пъти, продукцията на селското стопанство, което е водещо за богатата на чернозем и равни поля и гори страна - никога не забравя годините на глад, които сам е преживял. Поставя основите на свързаните с него производства като трактори и комбайни, които изнася за половината планета - една от първите в списъка е България. Също и на мощни камиони за големите строителни площадки. Развива също химическа и нефтохимическа промишленост, но и фини сектори като например производството на часовници, които през 1968 г. пускат модел, който 30 г. по-късно Франк Мюлер ще си припише като световна класика, а всички български олигарси - от Илия Павлов до Вълка, от Доктора до Брендо ще носят тези хронографи. Минското метро, за което композициите се правят в града, също е проект и реализация на Машеров. Прокарва и газопроводите от руските находища за западна Европа, които се ползват и до днес.

Каквото и да прави, на първо място за него са образованието и науката - логично за учител по професия. Голям запалянко, той насочва огромни инвестиции и към спорта, но повече детския, отколкото елитния, отново като педагог. Понеже много обича футбола, успява да издейства правото Минск да бъде домакин и прекарва последното си лято, вместо на море, гледайки мачовете от груповата фаза на олимпийския турнир в любимия спорт. Това е голяма изключение, тъй като игрите са в Москва, а само ветроходството, поради липса на море, е преместено в Талин. Апропо, Машеров обича и водните спортове, особено водните ски, които с удоволствие практикува.

Идеята му е да създава национална култура и любимата му група Песняри, чиито песни знаем поне като съпровод на Ну, погоди, ги завеждат още преди Висоцки на турне във вражеската тогава за СССР държава САЩ. Самият кани и големите културтрегери от Москва на почивки, а те възпяват красотите на неговата страна, особено неговата любима гора - резервата Беловежска пуща. И започва възраждането на интереса към най-великите световни творци, родени в Беларус - Шагал и Малевич, които на всичко отгоре са удобни за пропагандата на СССР, тъй като и двамата са пламенни болшевики, преди да емигрират. Негова е също идеята за създаването на стар град в разрушения от Втората световна война Минск, който е направен наново при соца, като е възстановена и голяма катедрала, а една от улиците носи имената на Св.Св. Кирил и Методий - създателите на българската писменост, която става обща за източнославянските народи, между които са и беларусите.

Заради доста смелите си на фона на соца духовни търсения и големите икономически успехи, Машеров си спечелва ревността на Брежнев и неприязънта на идеологическия бос на червената империя и първи интригант на Кремъл Михаил Суслов, въпреки че беларусинът никога не се е стремил да се пренесе във високите московски кабинети. Все пак, за 60-годишнината му през 1978 г. го удостояват със званието Герой на социалистическия труд.