НДК: построен за 3, вместо за 12 г., стана на 40

сградата на ГЕРБ с нейните 17 етажа. София придобива нов модерен център, обръща се към планината си Витоша и се превръща в доста зелена и съвременна за онова време европейска столица.
След смъртта на Людмила Живкова през лятото на същата 1981 г., Народният дворец на културата добива нейното име, с което си остава до свалянето на баща й от власт през 1989 г.
В обществото се носят легенди колко е струвала грандиозната инвестиция. Цялата сума е 120 млн.лв. – колкото няма и 10 км  некачествена магистрала сега, за проекта на арх. Александър Баров. Заедно с цялата огромна паркова зона, проектирана от арх. Атанас Агура, метростанцията и тунела под комплекса и втората част с високата административна сграда и ниското здание, общото вложение е за 270 млн. лв. В това число влиза и пълното обзавеждане с всички технически системи – непознато за целия соцлагер тогава оборудване, което е предимно западногерманско и японско. А при ремонта преди 4 г. пристигналите чужди специалисти оцениха, че то е по-добро от онова, което сложихме за Европредседателството – от осветлението, което бе професионално, а вече не е, през озвучаването до микрофоните. От парите за инвестицията 30 млн. лв. са събрани от гражданите на София за техния нов символ, който и днес – 40 г. по-късно си остава най-известното здание в града и тяхното любимо място през свободното време.


Звезди

При соца НДК започва фестивалите, които и днес са хит – от Кинопанорамата – сега Киномания, до Новогодишния музикален фестивал. На неговата сцена пеят със самостоятелни и общи концерти всичките ни звезди – от Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова – Синтова, Гена Димитрова до Лили Иванова и Слави Трифонов. На сцената на първа зала дирижира самият Ферберт фон Караян. След 1990 г. повече от 20 г. той е единствената сцена за гастроли на големите световни суперзвезди – от Монсерат Кабайе и Хосе Карерас, през Стинг, Хулио Иглесиас, Джеймз Браун, Джо Кокър, Рики е повери, АлБано, Омара Портуондо, Пако де Лусия, както и безброй много други.

Бързи факти

Строителството на НДК поглъща 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж [4].
Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 m², разгънатата му площ е 123 300 m². Висок е 51 m. Разгънатата площ на административната сграда е 9000 m²[4].
Запазеният знак на двореца представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.
Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m.
В централното фоайе на Двореца е позлатената скулптура Възраждане и наричана Майка България от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.