Не 2, а от 8 до 13 личности в 1 човек или какво е ДРЛ?
Още Сафо, първата известна поетеса още от гръцката античност, за да оправдае страстта си към жените или към поезията, пише знаменития си стих "в мен живеят две души". В съвременния свят това се смята за психическа болест. Само че се оказва - не 2, а от 8 до 13 личности живеят заедно в един само човек, който страда от този проблем, наричан ДРЛ - дисоциативно разстройство на личността. На това посветихме днешния ни психологически лайфхак.
Пак в древността сродната ни душа - любим човек или приятел, а наричана alter ego - другото аз. Но някои си го носят в себе си и най-често същите са, които казнат, че имат ВЪТРЕШЕН ГЛАС или гласове дори.
Те най-често започват да се отделят от света, особено от традиционната комуникация, за да водят своя вътрешен диалог.
Какви могат да бъдат хората вътре в човека?
Може да бъде човек с различно име - знаете псевдонима на артистите, писателите, музикантите и партизанското име на някогашните шумкари - да се представя човек за друг е белег за някаква форма на такова разстройство. Често и журналистите, когато разпитват такива хора, разграничават примерно човека от твореца, а актриси говорят на различните си героини по име.
Много пъти е наблюдаван фактът и то напълно реално, че актьорите, докато усилено репетират или снимат и се налага да влязат в кожата на даден персонаж - започват да се държат и дори да мислят като него - едни пропушват или почват да се наливат, други стават насилници и т.н.
Понякога нещата приключват с временен проблем, особено за най-близките им хора, друг път героят остава да живее в тях. Ето и една от причините хората в шоубизнеса рядко да могат да създават добри семейства и истински и дълготрайни отношения, а често браковете и връзките им да са просто пиар. Само се сетете за описваната от нас сага на Том Круз и веднага ще разберете за какво иде реч.
Още по-сложно става, когато човекът отвътре е от друг пол или на друга възраст. Това са ярки форми на ДРЛ, а не са капризи и правене на интересни на хората, които ги твърдят, освен ако не се преструват, разбира се, твърдят психолозите.
Хората, които говорят по детски или често нарочно изтъняват гласа си и се лигавят, докато комуникират, по този начин понякога дават израз на ДРЛ.
Прекомерното демонстриране на екстравагантност във външния вид също често е свързвано от експертите с този вид личностно разстройство.
Изобщо, прекалено честите личностни промени - дори да се отнасят предимно до външния вид, са симптом на това разстройство или на склонност към него.
Такъв тип психическо заболяване или просто проблем, ако не се е развило, може да доведе до проблеми от различен вид - например с паметта, която е тясно свързана с нашата идентичност, вече сме писали за фалшивите и подменените спомени - ето една от причините да ги имаме.
Такива хора имат по-голяма склонност от другите да забравят, да получават бели петна - примерно тръгват ненадейно на някъде и после не се сещат как и защо са попаднали там.
Изобщо, усещането, че наблюдаваме себе си отвън, говори за склонност към проблем с разстройство на личността.
Това необичайно поведение, част от чиито проявления изредихме, носи силен стрес и притеснения, а понякога дори усащане за болка на хората, които са изложени на проблема. В по-лошия вариант то им се струва спасение при вътрешната им неувереност и инструмент за справяне с критични ситуации. С това те опитват да избегнат пристъпите и дори атаките на паника, от които също е възможно да страдат.
Те са по-изложени от другите на риск от самонараняване или дори самоубийство.
Въпреки че специалистите най-често предписват антидепресанти, които - както вече сме писали, от своя страна крият голяма опасност за превръщане в зависимост, много по-здравословната борба с проблема е вътрешна битка за събиране на вътрешните личности в една, чрез налагането на психологическа дисциплина за овладяване на "разногласията" и добиване на вътрешна увереност.
Борис Ангелов