НЕ и НЕ! Най-лошото отношение към клиенти и най-голямото закъснение: Wonderland
Много е важно човек да се доверява на себе си, а не класации, когато е гладен. Ето защо: поглеждайки класация за неделен брънч – т.е. възможно най-бързо хранене, преди работа в офиса по този понеделнишки брой на 19', отиваме в Wonderland. Обяснява ни се, че може да се седне само в зоната за пушачи, понеже в другата всичко е резервирано. Сядаме.
Поръчваме елементарни неща от менюто: едното са бъркани яйца върху чабата, другото са палачинки със сьомга, плюс десерт. Все бързи за приготвяне работи или направо готови.
Хора, които чакат поне десетина минути след нас навън, т.е. нямат резервация, са настанени вътре. Поръчват, сервират им, ядат. А ние гладно чакаме.
Обръщаме се към друг келнер, понеже нашата не се вижда от доста време, като го подсещаме, че седнали дълго след нас хора, вече хапват, докато ние чакаме.
Минал е половин час и ни се носи. Едното от двете поднесени неща обаче няма нищо общо с поръчаното от нас. Келнерката три пъти казва, след като посочваме този прост факт, че вината е нейна, което е повече от очевидно, но пък нагнетява напрежение.
Връщаме нежеланото. Искаме си нашето. След 6 или 7 минути идва оригиналната поръчка. Значи толкова, не половин час отнема приготвянето на заветното ястие.
Носи го друга сервитьорка. На въпроса дали би могла да пристигне нейната колежка, на която дължим изнервящото и нездравословно гладуване, за да обясни как нещо, недонесено поливин час, всъщност е станало доста бързо, тя възразява.
И, о, ужас, направо ни гони: подканва да бъде опакована поръчката и да напускаме заведението, „за да не си разваляме настроението”.
Освен, че сме изумени от подобно отношение към клиенти, имаме и десерт и нямаме намерение да си ходим. Тя обаче настоява, че нито забавянето е чак толкова голямо, нито имаме право на оплаквания, а на подканването да влезем заедно и наистина да видим всичко по минути по камерите, както е предложила сама, оспорвайки неоспоримото, тя вече е съвсем категорична да напускаме.
Присъединява се и милата й колежка, която също използва неуместната фраза: „да не си разваляме настроението в този хубав ден”.
И на двете обясняваме, че не „си” разваляме настроението, а „ни” развалят настроението, което при влизането в това заведение с име Страната на чудесата беше прекрасно.
Вземаме плика от хартия с поставената вътре от нелюбезните ни домакини кутия. Носим го грижливо.
Отваряме го веднага в офиса 3 минути по-късно, гладни сме все пак, и с неголяма изненада установяваме некрасивата картинка, която виждате на снимката. Палачинките буквално са изсипани в кутията. В това заведение явно не са наясно, че каквото и да правят, трябва да го правят със стил, ако си държат на името. Не на клиентите. На себе си да държат.
Оставете кашата, ами и прибори за нас не са предвидени. Нито пък салфетки. Слава Богу, имаме си в офиса.
Всяко зло за добро: когато дизайнът е нарушен от създателите му и вече се яде не с очи, а с глад, установяваме колко миниатюрно е количеството сьомга в ястието – не повече от две тънки парчета от онези, които са нарязани в пакетите от пушената риба, продавани в магазините. Само че тук са понакъсани на 4 части насред соса и яйцата на очи между палачинките...Иначе, не се и съмнявате при всичко разказано, че „отмъщението” на персонала се сервира студено, нали...
След 86 посетени страни, все още има какво да изненада човек и то в неговата собствена държава! България вярно е Wonderland: Страната на чудесата.
Това е добрата новина.
Лошата е, че претенциите трябва да се защитават „ежедневно, ежечасно и ежеминутно”. А попадането в случайни бравурни класации, платено или безплатно, вкарва в капан, щом претенциите нямат покритие. Понеже, когато не е истинско, всичко пада възнак баш в най-неподходящия момент и при най-неподходящия за подигравка клиент.
Особено, щом един собственик, който вярваме, че е положил усилия да направи добро заведение, не е в състояние да разчита на своя персонал. Именно персоналът е обаче това, което приема и изпраща в заведението.
А „американски” палачинки, бъркани яйца, сандвичи – тези елементарни неща, които се предлагат в брънча на това място, всеки може да спретне. И да му се получат доста по-добре, пък и без претенции и високи цени.