Не можем да почиваме на стари лаври: Калин Иванов, председател на Национално движение Аспарухов меч

Всеки трябва да се чувства лично отговорен за това как ще изглежда неговата държава и как ще изглежда държавата на децата му

За да имаме ясен и светъл път като общество, трябва да пазим историята си и да се учим от нея. Невъзможно е да вървим напред и да се развиваме, ако не познаваме миналото си. За жалост, понякога забравяме неговите уроци. Точно в такива моменти сме благодарни на всеки, посветил житейския си път на реставрацията на нещо свято и забравено. Именно с такъв човек ще ви запознаем днес. Млад историк, поел тежкия път на съживяването на забравени български военни маршове. Човек, който вижда бъдещето по-светло от настоящето, и има надежда за младото поколение.

– Г-н Иванов, представете се на нашите читатели.

– Казвам се Калин Иванов, на 20 години съм, от София. Завърших Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ преди две години. Сега съм студент втори курс в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „История“. Дипломирах се в гимназията с дипломна работа, чиято тема бе свързана с историята на българския боен марш по времето на XX век. Председател съм на неправителствената организация Национално движение „Аспарухов меч“, което беше основано на 6 май 2023 година.

– Ще ни разкажете ли малко повече за „Аспарухов меч“? Каква е неговата мисия?

– Сдружението беше основано от мен и мои близки приятели, като повечето от тях са от нашата гимназия. Целта ни беше да съберем възможно най-много хора, които имат специфични познания и образование в най-различни сфери, и това да се използва в съграждането на нашето българско общество. Както знаете, и Рим не е бил построен за един ден така че обществото постоянно има нужда от дейци в различни области, които да го побутват напред. Не можем да се осланяме на стари лаври отпреди десетилетия, да не кажа и столетия назад във времето. Това е основната мисия на „Аспарухов меч“.

Организацията се занимава с най-различни инициативи – дарителски каузи, културно-исторически дейности. В нашия устав е записано и че една от основните цели на „Аспарухов меч“ е да извършва граждански мониторинг върху публичната власт. В случая става въпрос за правителството, държавните институции и Народното събрание. Участвали сме в комисии, предлагали сме промени в закони и сме писали становища. Това са нашите основни цели. Фундаментите на сдружението са източното православие, българският патриотизъм, идеята, че България е културно-историческа единица, съществувала повече от 14 века, и ние искаме да разпространим и да утвърдим тази важна цивилизационна роля на нашата държава. Занимаваме се с най-различни казуси. Включително, сега отново назрява македонският въпрос. Там също имаме инициативи и работим със съмишленици.

– Как избрахте името на движението?

– Както казах, моята дипломна работа бе на тема, свързана с историята на българския военен марш в ранния XX век (по-точно между 1908 и 1944 година). В този период са изписани стотици маршове в българската държава и името на организацията идва от името на един от тези маршове. Това е маршът „Аспарухов меч“. Заради него се спряхме на името.

– Казахте, че сте създали националното движение заедно с Ваши приятели от гимназията. Какво вдъхновява младите хора да се занимават с нещо толкова значимо?

– Лично за мен вдъхновението идва от това, че уча и се занимавам с история. Но не ми е достатъчно само да чета за хора, които са направили значими неща за нашата държава. Както казах, не можем да почиваме на стари лаври и делото на тези хиляди хора – българи и чужденци, допринесли за развитието на българската държава, вдъхновява всички нас. Разбира се, виждаме и деградацията, в която е изпаднало нашето общество, но смятаме, че това може да се промени. И ние можем да помогнем да се възстанови старото българско общество на патриоти, родолюбци и хора, които са готови да участват в строителството на държавата.

– Имате съвместна инициатива с духовия оркестър на Втора Тунджанска бригада в Стара Загора…

– Това е идея, която се зароди преди много години, още докато бях ученик. Всъщност оттогава работя, за да създавам контакти и да разпространявам идеята ми между хора, които биха имали интерес към осъществяването й. Миналата година установих контакт с диригента на оркестъра на Втора Тунджанска механизирана бригада – капитан Цветомир Василев. Той се съгласи да помогне да възстановим част от българските бойни маршове. От тях има събрани над 500 в сборника на д-р Николай Русев – „По следите на една безсмъртна песен“, издаден в два тома през 1981 г. Идеята е тези маршове малко по малко да бъдат възстановявани и да влязат отново в церемониала на българската армия, тъй като тя използва една компилация от десетина, не повече от петнайсет марша, в зависимост от церемонията. Дори има тенденция маршовете, използвани във военния церемониал, да намаляват. През 2018 г. или 2019 г. даже имаше идея траурният марш „Кол славен“ да отпадне, тъй като бил руски… Има застрашаване от заличаване на армията като културна единица. По-рано тази година едно музикално сдружение за защита на авторски права предяви авторски права върху химна на армията „Велик е нашият войник“ и се опита да ги принуди да плащат за изпълняването на собствения си химн… Затова ние смятаме, че това е културно наследство, което не само трябва да се съхрани, но да се реставрира и използва, тъй като имаме богат военно-маршов репертоар.

– Разкажете повече за тези български военни маршове?

– В сборника на д-р Николай Русев са включени маршове, които са компилирани още през 80-те години, тъй като още тогава е имало идея за тяхното възстановяване. Много малко от тях са били възстановени през годините от д-р Николай Русев. Бях се сдобил с двата тома. Те наистина са колосални, около 1600 страници общо, пълни с песни. В изданията например, има не по-малко от 20 версии само на „Шуми Марица“, понеже е имало няколко конкурса за премелодизацията на песента. Това е основният източник на маршове, който ние имаме. Освен това, военни маршове има в архива на Българско национално радио и в архива на Софийската филхармония. Софийската филхармония първоначално е била военният симфоничен оркестър на Негово Царско Величество. Била е част от гвардейската музикална команда по онова време. Имаме дори запис от 1901 г. на един от маршовете на чешкия композитор Алоис Мацак „Към Родопите“, който дори е достъпен онлайн в архива на БНР. Има къде да се намерят. Разбира се, има и в Държавния военно-исторически архив. Има и архивни единици с партитури в Националната библиотека „Свети Кирил и Методий“. Запознах се с един бивш гвардейски музикант, който ми каза, че за съжаление голяма част от следгвардейската библиотека е била изгорена от партизаните след 1944 г. Голяма част от оригиналните партитури на маршовете са загубени, но много от тях са запазени и очакват само своята оркестрация.

– Според Вас, кое е важно за младите в България и как всъщност можем да задържим патриотичните ценности сред тях?

– Много е просто. Сред младите има чувство на безизходица, че нищо в тази държава няма да се оправи. Цари огромна историческа неграмотност. Хората масово не знаят, че в момента сме в най-задоволения период на българското общество и липсва желание да се вкара допълнително работа и труд за надграждането на българското общество. Преди 100 години не е било така. Давам достоен пример с Христина Ценкова, която е първата акушерка в България, и въпреки че умира в бедност, е една от първите жени, зачислени в българската армия. Активен боец, доброволец и участник в три войни. Включително в Априлското въстание, където се сражава при Батак и е една от малкото оцелели от клането. Такива ценности на дълг към изграждането на държавата сега просто липсват. Може би е съвсем целенасочено, а може би правителствата досега не са били достатъчно компетентни да изградят адекватна образователна система, в която тези ценности да бъдат предавани на учениците. Съответно те израстват с идеята, че България винаги е била лошо място за живеене и винаги ще бъде такова. Затова и бягат от Родината. В момента сме свидетели на култ към материалното, към физическото презадоволяване и бързите удоволствия. Култ, който е нещо като аномалия за българското общество и Европа като цяло. Това е нещо ново и напълно непознато на нашите ширини и вече виждаме ужасните му плодове. Някои хора обвиняват чалгата, чалгаризацията и наркоманизацията на младите, но това са само симптомите на липсата на тези ценности и този морален дълг да изграждаш държавата.

– Как виждате промяната?

– На първо място учениците и поколението, което все още не е завършило средното си образование, и студентите, трябва да имат възможност за инициативи, които да бъдат подпомагани от държавата, училищата и университетите, в полза на техните общности. Независимо дали това ще е общността на квартала, махалата, селото, целия град, областта или дори държавата. Няма значение, но те трябва да бъдат подкрепяни и малко по малко да дават безвъзмезден доброволчески труд в полза на обществото. Това е нещо, което е било абсолютно нормално някога. Хората са били горди от факта, че са помагали за изграждането на новата българска държава. Не виждам защо да бъде проблем сега, и защо такива ценности да не могат да бъдат върнати. Разбира се, всичко трябва да е при правилните политики на държавата, които минават респективно през Министерството на образованието и науката, Министерство на културата и др. Както знаем, културните инициативи, които в момента се спонсорират от държавата, са от типа на „Драг куин“, партито в ЛГБТ бар в София. Това са инициативи, които се ползват за нищо повече от едно ограбване на пари от държавата. Държавата не спонсорира масово адекватни културни мероприятия, не помага за развитието на своята собствена култура и както виждате, това води до изключителна морална деградация. Най-малкото, музеите отново получават нищожен бюджет. Не могат дори да осигурят нормално заплащане на своите работници. Това, което забелязах, е, че в музеите имаме много големи изисквания за образование и заплата, която определено не е достатъчна за хора от ранга на „Магистър“, „Доктор“ и прочие. Явно държавата няма абсолютно никакъв интерес да спонсорира собствената си култура.

– В контекста на казаното досега, какво е Вашето послание към нашите читатели, към младите хора?

– Това, което бих искал да им кажа, е най-вече да не питат толкова, какво държавата може да направи за тях, а да се запитат, какво те могат и какво са направили за собственото си общество и държава. Това за мен е основното. Собствената отговорност. Всеки трябва да се чувства лично отговорен за това как ще изглежда неговата държава и как ще изглежда държавата на децата му.

Национална Бизнес Поща (NBP.bg), Йоана Попова