19min.bg

Неда Антонова с второ издание на романа си за Левски

Един от най-знаковите романи на Неда Антонова с ново издание „Първият след бога“, с логото на издателство „Хермес“.    Писателката е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията „Възкресените“: „Царица Елеонора Българска“, „Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века“, „Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица“, а също романът „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“. Днес писателката живее и работи в Търговище. „Вълнение винаги има, но в двата случая неговите причини са различни. Във времето, когато очаква публикуването на първото издание, отговорният към дарбата си писател винаги изпитва известна несигурност, на моменти даже тревога, дали е направил най-доброто, което е могъл. Известно е, че едва след като завърши книгата, авторът разбира как е трябвало да я напише. Някои прозаици оставят текста да отлежи поне толкова време, колкото е необходимо например на гроздовата шира да се превърне в зряло вино. Други направо започват нов вариант. Затова пък второто издание дава достатъчно време на автора да се върне към собствения си текст като към чужд, да го редактира и да бъде безпощаден към себе си. Работата върху текста е процес, който има начало, но няма край: винаги ще се намери някое изречение, което е добре да бъде махнато“, споделя авторката по повод второто издание на книгата си. На въпрос дали написването на книга за Васил Левски може да бъде определено като смело начинание тя споделя: „Мисля, че всеки български писател се е изкушавал от личността и делото на Апостола. И ако някои от нас се решават да разкажат за него, то е, защото не са имали достатъчно ясна представа с какво се захващат. И едва след като приключат работата, усещат оня особен страх дали ние, обикновените хора, сме съизмерими с величието и духовната мощ на Дякона и дали сме успели да прегърнем необятното. Тогава възникват терзанията. Избрах за своя гледна точка нещо толкова интимно като любовта, защото вярвам, че какъвто е в любовта си човекът, такъв е той във всичко останало. Влюбеният е като унесен в песента си славей: отвсякъде беззащитен и във всичко истински. Като току-що сътворен: първообраз на човечеството.“