Няма добри и лоши периоди: Защо да не делим живота си, а да започнем дневник на емоциите

Редовно напомняме, че страхът от грешка е най-голямата грешка и по тази причина решихме да посветим актуалния психологически лайфхак на темата дали наистина имаме лоши периоди в живота си. Просто казано: нищо не е добро или зло, ние го мислим и го чувстваме като едното или другото.

Много често онова, което на пръв поглед изглежда недобре, е пратено, за да ни предпази от още по-лошо или за да ни даде уроци. Които да ни послужат да претърпим онова, което всъщност движи света: развитие чрез промяна.

Ако ще делим нещо, съветват психолозите, то е емоции и уроци.

Лайфхакът им е, вместо да лепим етикети на дни, седмици, месеци, години от живота си, да възпитаме чувствата си като запомнем Дневник на емоциите.

Докато го пишем и го препрочитаме, ние ще се научим как да владеем тънките струни, а също - когато "ни боли душата", какво полезно и ценно това ни носи. Учи ни също кое и как да променим, за да извлечем повече позитивизъм. Който да ни бъде от полза.

С други думи, опознаването и овладяването на нашите силни страни на характера и поведението помага за реализирането ни във всички посоки на развитие, за да постигаме повече в живота и да имаме по-добър личен баланс. Спокойствието и равновесието, които може са онова, което иначе определяме като щастие.

Дневникът на емоциите е и превенция как да не получаваме повече от същото, когато не сме доволни от себе си и от другите, от начина, по който приемаме или ни приема светът и другите.

Този дневник не е предназначен само за дами, които да се научат как да не играят цял живот ролята на жертва, нито към т.нар. жени - войни или жени - тирани, които пък играят мъжки роли и придобиват мъжко мислене. И за мъжете в подобна роля е важно да се научат да престанат да спасяват и да не намират благодарност. Както за господата, на които винаги някой друг им е виновен, както много съвременни политици, ще се намери разбиране, че така повече не могат.

Борис Ангелов