Олигарсите: Адвокат Тодор Батков – дясната ръка на Чорни

Несъмнено Тодор Батков е едно от най-емблематичните лица на българския преход. Роденият през 1958 година адвокат е известен предимно като собственик на ПФК Левски (София), където завзема властта, след като руския олигарх Майкъл Чорни е изгонен от България. Издигането на мустакатия функционер започва още през периода 1984 – 1991, когато работи като организационен секретар на Общинския съвет на Район ''Оборище''. По-късно той е съветник в Министерския съвет, където помага активно в правния отдел. След падането на Берлинската стена Батков създава заедно с няколко свои колеги адвокатска кантора ''Батков, Стоев, Ботев и Ко.''. По това време Батков получава предложение да практикува професията си в САЩ. Лети дотам, на място се запознава с условията, които са фантастични. 80 000 долара на година, личен автомобил, къща, всевъзможни екстри и удобства. Родолюбието, патриотизмът и носталгията обаче надвиват и краят е тъжен, но поучителен. Батков разказва как на летище София го чака личната лада и с подрусване и дрънчене замислен се прибира у дома, оставил зад гърба си блясъка на американската мечта. Бъдещият ''консилиери''* на Чорни  става и член на Международната адвокатска лига в Париж. Бързото развитие на тогавашния монополист на българския мобилен пазар ''Мобилтел'' не остава незабелязано за зоркото око адвокат Батков, който бързо се издига в йерархията на Надзорния съвет, където се намества след като Владимир Грашнов му дава ''едно рамо'', твърдят тогавашните медии. Доминацията на Левски в България през периода 1998-2002 се свързва именно с дългата ръка на Чорни и неговата клика от приближени. Скандалното отменяне на ''автогола'' на Бисер Иванов в дербито с ЦСКА е свързано с купуването на страничния рефер Иван Леков, който уж е взел 350 000 долара, за да отреже главите на ''червените'' от стадион ''Българска армия''. Тези и други ''случки'' започват да нагнетяват напрежението около Чорни и компания. Така след множество карамболи Тодор Батков попада на сцената на бизнесмените, който са намазали от прехода . Бързо мустакатият предприемач започва да се ориентира в джунглата на икономиката, където се сдобива със в-к ''Стандарт'', ''7 дни спорт''  и ''Вини'' Сливен, както и няколко други дейности. Самият Батков е сантиментален към себе си. Според близките му той обича да разказва историите от детството и юношеството си. В тях има нравоучения и множество поуки от типа, че който се труди – успява. Като невръстно дете Батков отглеждал гълъби, които продавал пред местната църква, и така успял да препечели пари. Закупените птици се връщали при него и така той многократно ги спазарявал. После ученолюбивото хлапе тичало до магазина и си купувало принадлежности от "Млад техник". Характерно е, че Батков винаги подчертава селския си произход, който контрастира и така увеличава стойността на неговия дълъг път до богатството и Левски. Много често Батков е нападан от враговете си с това, че ходи с охрана, заради заплахите от руския олигарх Дерипаска, с когото са в конфликт покрай Чорни. Така след множество благородни инициативи на 17 октомври 2008 година президента Георги Първанов му връчва Орден Стара планина - първа степен, с което предизвиква ехидните коментари от друг представител на прехода – Александър Томов. Че юристите не са лишени от емоции и чувства, говорят много действия на Тодор Батков. Като президент на "Левски" адвокатът се прочу с няколко гръмки изцепки, най-голямата от които бе, че нарече английския рефер Греъм Пол хомосексуалист след загубата на "сините" от немския "Шалке 04" за купата на УЕФА. Ексцентричният стил на изразяване на Батков му донесе прякорите Бай Ганьо и Борат, лепнати му от агитката на ЦСКА.