Олигарсите: Боби Михайлов пази най-добре

Той е сред легендите на българския футбол от 80-те и 90-те години. А също един от хората с най-големи заслуги, за да остане незабравимо онова американско лято на 1994 г., когато България стигна до бронзовите медали и малкия финал на Световното първенство по футбол в САЩ. Всичко това обаче е минало за пазителя на нацията...
През последните десет години Боби Михайлов е шеф в българския спорт. Беше заместник – министър в кабинета на Костов. А после, не без подкрепата на управляващата коалиция и особено на ДПС, наследи Батето като големия бос на българския футбол. И стана пазител на някои тайни...
За мнозина постът му изглежда синекурен. А не е.
Футболният съюз е една от малкото институции, през които по задължение минават еврофондове. В случая, от УЕФА и от ФИФА. Става въпрос за милиони бели пари годишно. Те са предназначени за промотирането и развитието на футбола, особено сред децата и младежите. Нещо, което не се прави в държавата, където бе затрита цялата феноменална мрежа от школи, родила гениите Стоичков, Бербатов и Ко.
Пари има, резултат няма. Но не разпределението на тези средства, което си е достатъчно апетитно, е големият залог.
БФС има много важна роля при разпределението на паричните потоци в един бизнес, където на черно се въртят наистина големи пари. Или поне се въртят парите на големите играчи.
Малка справка за собствениците и управителите на футболни клубове показва за какви хора става въпрос. Тяхната листа е като справочник за най-богатите бизнесмени в страната. Напоследък сред тях се наместват с амбициите си дори кметове.
Единият от потоците е свързан с уреждането на мачове. Това не е въпрос на име и чест, както бихте си помислили. Става въпрос за връзката между движението на отборите и залаганията на милиони в българските и в чуждите букмейкърски фирми.
Навремето се говореше, че един бизнесмен решил да направи клуба си шампион не толкова заради самата победа, колкото поради нищожния шанс, който му давали преди сезона заложните къщи. Девет месеца по-късно се почерпил с многомилионна печалба. Реализирането й обаче би могло да стане само с гласното или негласното съдействие на Съюза.
Друг от потоците е свързан с първия. Става въпрос за съдийските наряди, които понякога са определящи около договарянето на мачовете.
Реденето на националните отбори също е важен финансов поток. БФС винаги има под ръка мениджъри, които “захлебват” покрай изявите на представителния тим. Там пробутват свои играчи, чиято цена качват чрез фигурирането им в престижния списък на народните звезди. Говори се, че при реализирането на трансфер от клубовете, поне 10% се дават за услугата на някои хора в БФС.
Изложените досега схеми нямат нищо общо с реалната, а само със сивата икономика. Никой не може да разбере какво се случва под масата, ако няма вопли като тези отпреди няколко месеца. Тогава съдии изпяха за част от “правилата” на работа в българския футбол.
ДАНС веднага реагира и атакува част от играчите в системата на сивия сектор. Засега обаче нещата не са се разгърнали върху целия октопод в БФС.
Екипировката на отборите и рекламните договори също са интересно поле за изява на бизнесинтереси. БФС има тежката дума и по тези въпроси.
Всички тези работи не са от вчера. Те съществуват две десетилетия във футбола у нас и кризата, в която е изпаднал заради тях, се задълбочава.
Въпросът е възможно ли е сегашното ръководство на Съюза да няма представа какво се случва?
Другият е, ако управляващите футбола имат представа, какво пречи да се справят със сивата икономика в системата за цял мандат?
Да напомним, че в него, наред с Боби, са още депутатът от ДПС Камен Костадинов и кметът от ГЕРБ Данчо Лечков. Който направи мечешка услуга на приятелите си като отстрани единствения алтернативен кандидат за днешния конгрес Ивайло Дражев. Не че и той е цвете за мирисане, но дори фасадната демокрация е за предпочитане пред тоталитаризма. Особено, налаган с МВР-ейските похвати на Цветан Цветанов и неговата команда, както стана в случая с елиминирането на Дражев.
След въвличането на БФС в сивата икономика, поне в черната политика можеше да не го вкарват, коментират ветераните.
За да не намирисва положението на 1985 г., когато Политбюро забрани Левски и ЦСКА. Тогава дъртите комуняги с цялата си тотална власт не успяха да затрият двата любими клуба на България.
Но сега управниците на БФС са на път да го сторят чрез действията си.