Олигарсите: Юлия Тимошенко има опит в кражбите на газ

Украйна, която дължи на Русия 2 милиарда долара за газ, завтори път врътна кранчето на България. Най-нагло служителите на местното правителство, назначени в държавната фирма Нафтогаз, обясниха, че ако пуснат синьо гориво на нас, оставят южната част на страната си на студено.

Откъде се взе симпатичната Юлия Тимошенко, премиер на Украйна и популярна в света като “газовата принцеса”.

Блондинката е провинциалистка – родена на 27 ноември 1960 г. в Днепропетровск. Като студентка в местния икономически факултет, се жени и ражда щерка си Евгения. През 1984 г. постъпва в машиностроителния завод “Ленин”. Сетне почва легендата за бизнеса на Юлия.

Ако се вярва на нея, никому неизвестната дама от дълбоката украинска провинция и мъжът й стартират през 1988 г. частен бизнес с 5000 рубли заем. Правят видеотека. Връзва им и създават верига. Кой знае защо и как от този бизнес изведнъж през 1991 г. тя се хвърля в търговията с горива. Става генерален директор на “Украински бензин”. Корпорацията дава началото на нова бизнесструктура – Единни енергийни системи на Украйна, нещо като нашия НЕК. Чрез сложни бартери на стоки срещу газ и петрол, тя успява да стане мултимилионерка. През 1997 г. обаче е обвинена от украинското поделение на “Газпром”, че не плаща дълг от 42 млн. долара. Банковите сметки на фирмите й са блокирани. Висшият арбитражен съд й налага глоба от 300 млн. долара за нарушение на валутното законодателство.

Разбира се, на сайта на Тимошенко се промъква тезата, че въпросните обвинения най-вероятно се дължат на опита на бизнесдамата да скочи в политиката. През 1996 г. тя става депутат, а следващата година вече е заместник – председател на партията “громада”. От 1998 г. вече е шеф на бюджетната комисияна парламента в Киев.

Като в типичен филм за срастването на бизнеса с властта, което италианците наричат мафия, тя сама си пише бюджетен и данъчен кодекс, нова система за пенсионно и здравно осигуряване. Намира време и да защити дисертация.

През декември 1999 г. наричаният сега от нея “диктатор” бивш президент на Украйна Леонид Кучма я назначава в правителството на сегашния – Виктор Юшченко. Дамата, която идва от газовия бизнес, е назначена познайте за какво? За вицепремиер по въпросите на топливно – енергетическия комплекс. Царицата на тезисите разработва енергетическа концепция на държавата. Сигурно е било проява на чувство за хумор, но създава и антикорупционна програма Чиста енергия.

На 18 август 2000 г. е арестуван съпругът на Тимошенко, заедно с наследилия я шеф на енергийната семейна компания. Юлия обаче си остава вицепремиер и така до 19 януари 2001 г., когато е уволнена. По-малско от месец по-късно е арестувана по обвинения на генералната прокуратура.

Просто няма как изведнъж това да обърне министърката срещу нейния президент и тя основава Форум за национално спасение срещу властта, на която броени седмици преди това е била високопоставен представител. През март следващата година партията се явява на избори като Блок на Юлия Тимошенко и получава само 20 места в парламента. През 2004 г. обаче тя се обединява с бившия си шеф и сегашен враг номер едно Юшченко, който става президент, след като загуби изборите в Украйна по гласове, но направи “оранжева революция”.

За благодарност Юлето е назначена за премиер и шашка всички с първата си стъпка. Национализира украинското Кремиковци, но не защото то не работи, а точно защото много печели и при това е на неин отколешен враг в бизнеса. Форбс няма как да не я определи за третата най-овластена жена в света – тя буквално си прави, каквото си иска. Седем месеца след назначаването си обаче Юлия е свалена от власт. Но успява да договори срещу оттеглянето си отпадане на обвиненията срещу нея от страна на прокуратурата срещу нея, членовете на нейното семейство и близки приятели.

На 18 декември 2007 г. Тимошенко за втори път става премиер на Украйна.