Олигарсите: Иво Прокопиев се прочу в Америка 3

Това е третата предпоследна част от платената публикация във Вашингтон таймс, посветена на българския олигарх Иво Прокопиев, която ние публикуваме с незначителни съкращения и без ангажимент:

През февруари 1998 г. без да е свикано общото събрание на акционерите, както изисква законът, Харманджиев и съдружниците му вписват нови клаузи за обединяване. По същото време допускат Anglo-Bulgarian Vintners АД да се присъедини като нов акционер. Директор на Anglo-Bulgarian Vintners е Петко Шишков, който по онова време е главен редактор на вестник “Капитал”. Capital Consult ООД със съдружници Константин Ненов, Петко Шишков и Иво Прокопиев държи 80% от акциите в Anglo-Bulgarian Vintners. Anglo-Bulgarian Vintners е регистрирана на 28 март 1997 г. и има същата сфера на дейност като завода за винопроизводство. Законът изрично забранява на всеки от членовете на Борда да извършва конкурентна дейност без официалното съгласие на Общото събрание на акционерите. Такова съгласие не съществува. Освен това въпросът даже не е обсъждан. До три години след приватизацията законът изрично забранява прехвърлянето на акции или увеличаването на капитала на компанията чрез подписване на акции от хора, които не са упълномощени от закона. Тази забрана също е нарушена.
Следват две повишения на капитала. Новите емисии са изцяло подписани от юридически лица, които не отговарят на законовите изисквания и приватизационния договор. Няколко души притежават контролните акции. Двама от тях са едновременно членове на завода за винопроизводство, който е в процес на приватизация, и в това отношение са обвързани лица, което е забранено от закона. За да преодолеят проблема, те подписват пълномощно на Лидия Шулева (която по-късно става заместник министър-председател и министър на икономиката в правителството на НДСВ) и на няколко други лица, които да ги представляват в перговорите с Министерството на промишлеността за закупуване на 78% от капитала на завода за винопроизводство “Дамяница”. Никой никога не е проверявал произхода на парите, с които основните акционери са купили дяловете си. Важното е, че участието на служителите е сведено само до 7%.
По онова време председател на Парламентарната комисия по икономика е Никола Николов, народен представител от управляващата партия СДС, роден в града на Иво Прокопиев - Разград. Николов често събира елита на СДС в ловния резерват “Воден”, чийто директор е бил бащата на Прокопиев. В момента Николов е приведен под отговорност за превишаване на служебни правомощия и срещу него има образувано дело.
Едва в края на 2001 г. Окръжната прокуратура в Благоевград започва разследване срещу приватизаторите на “Дамяница” за извършване на престъпления и превишаване на служебни правомощия. Приведените под отговорност са Филип Харманджиев, Атанас Щурков, Стойчо Стоев и Валентин Каладжан.
Няма информация дали купувачът е платил глобите или сумите са били преквалифицирани като “несъбираеми”, тъй като е изтекъл срокът за тяхното събиране. От писмото на Николай Василев става ясно, че от на второто капиталово повишение произтича следното разпределение на собственост: “Anglo-Bulgarian Vintners” АД – 52.195%, Винарна “Дамяница” – 5.167%, държавен дял – 1.457%, Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – 30.885% и ECM Holding Limited – 10.294%.
“Така, без да прехвърли собствеността на придобитите акции в капитала на приватизирания завод за винопроизводство “Дамяница” купувачът извършва нарушение на чл. 10.4. от приватизационния договор. Според чл. 14 от договора, продавачът (българската държава) има правото да отмени едностранно договора”, пише министър Николай Василев. Той обаче смята, че въпреки тези нарушения не е уместно  да се отменя приватизационният договор, тъй като отмяната ще засегне само дела на “Винарна Дамяница” (която е фирмата на работниците и мениджърите), а не дела на новите акционери. Матова позиция в полза на Иво Прокопиев и приятелския кръг “Капитал”.
В София е започнато и друго дело за “Дамяница” едновременно с разследването срещу приватизаторите на винопроизводителния завод. То е срещу Александър Божков, бивш министър на промишлеността, който е подписал сделката от името на българското правителство. Според прокуратурата държавата е била измамена с 2 905 8456 лева (около 2 милиона USD). През юни 2005 г. Софийски градски съд обявява Божков за невинен. През март 2006 г. Благоевградският окръжен съд издава оневинителни присъди на купувачите на завода за винопроизводство.
Според българските закони прокуратурата към по-висшите инстанции може да обжалва и двете присъди. Към момента няма официална информация това да е направено.