Олигарсите: Кеворк не бил журналист – моля, моля!

Както е тръгнало, “Разград” ще се превърне в мръсна дума, защото има връзка с хора, които не му помагат на имиджа.
Защо пишем така ли? Ами някакви мислители от Лудогорието пишат и бришат, че Кеворк Кеворкян, разбирате ли, не бил журналист, а това което правел, не било журналистика. Той носел само маска на журналист. Двамата с Коритаров “не са журналисти” според въпросния вестник, който слава Богу има твърде малък тираж, пък и ние нямаме желание дори да го споменаваме.
Нека споменем няколко факта.
Един човек, чийто брат е работил “в органите”на комунистическия репресивен апарат (писа го Вашингтон таймс), днес се възмущава от ченгета. Същият човек вероятно дължи немалко в живота си на своя татко – шеф на любимото ловно стопанство на Тодор Живков и на местния велможа Пенчо Кубадински. Пак той първо обичаше разни олигарси, а после ги записваше в графата “престъпност и корупция”, без ни най-малко да го хваща срам.
И пак той, благодарение на духовен баща – костов депутат, взе един завод като първо ресорното министерство изгони читав западен кандидат, после една фирма на човека го оцени почти за без пари, друга компания на човека финансира местното РМД, а сетне човекът си взе завода.
И стана индустриалец, богаташ, еколог, та придоби и самочувствие...
Ако ви се струва, че тук липсва конфликт на интереси или пък човекът е виден борец срещу олигарсите, ДС и за европеизация, “повредата е във вашия телевизор”.
 И още, въпреки че знаеше, че негов човек взема чужда тема (на в.168 часа), той му позволи да грабне награда за журналистика именно за разработването на тази тема. О, времена, о, нрави! При грабването на наградата от сцената не прозвуча дори дума на благодарност към онези, които първи са направили журналистическия удар.
Познайте каква беше темата, на която морализаторстваше човекът на човека – конфликта на интереси.
Ха,ха!
“Крадецът вика дръжте крадеца” май излиза твърде актуална мъдрост!
Това ли, питам аз, е журналистика?!
Или е журналистика да скъсваме от плювни летище София, когато и ние стопанисваме летище, което е останало поне половин век назад от столичното, ама за пловдивското или добро, или нищо.
И това ли, питам аз, е журналистика?!
Или е конфликт на интереси?!
Не сме адвокати на Кеворк, но каквото и да говори досието му, всички ние, които сме живели в България през последните 30 години сме видели с очите си какво е правил този човек като журналист.
Той създаде от едно неделно следобедно предаване, от което никой не е очаквал в началото нещо повече от кинокритика и представяне на театралния и литературния афиш, най-голямата телевизионна легенда. И във фабрика за легенди!
Глупаво е да се изброяват колосите на България и света, преминали поне по веднъж през Всяка неделя, за които столът срщу Кеворкян наистина е бил горещ.
Като препита поне няколко от тях, ама така, както се прави в най-добрите световни медии, човекът от Разград ще има право да съди Кеворк по журналистическа и друга линия. Да, ама него като журналист не го помним с нищо особено.
Докато фамилията на човека е обслужвала, вероятно по принуда, комунистическите величия, арменецът го сваляха от екран за инакомислие и по-важното – за инакодействие.
И пак той, Кеворк – не човекът със завода, който само се представя за журналист, веднага след промените, научи десните политици как да говорят и какво да казват, за да има алтернатива БСП. Но не креслива и гротескна, а интелигентна и проевропейска. Така направи от телевизията повече от телевизия – истинска четвърта власт и то, когато другите власти хич ги нямаше.
Накрая ще ви кажем защо е омразата към Кеворк и по каква причина човеци, които гледат към разни държавни кресла (премиер или минимум финансов министър), докато го играят журналисти, са против тв легендата.
Става дума за отмъщение.
Заради приятелството му с Никола Филчев, който искаше да има осъдени поне по един случай на конфликт на интереси и корупция в България. Да бъде разтурена поне една скандална приватизационна сделка.
И това ли, питам отново, е журналистика?!
Колкото и нелепо да изглежда в едно френетично време като нашето, все още се пише история. А тя има, въпреки всички превратности, свойството да пренася за човечеството “огъня, не пепелта”.