Олигарсите: Кирил Вътев от 3 години чака кризата

“Още преди в България да се заговори за кризата, на базата на материали, които съм чел преди 3-4 години на някои признати футуролози и глобалисти, те предсказваха задаването на такава криза. Която ще тръгне от САЩ и ще обхване целия свят, така че лично аз не съм изненадан от нея. Първите й симптоми у нас специално бяха в това, че основната ни суровина – месото, от началото на годината досега плавно и постепенно повишаваше цената си”, каза неотдавна пред darikfinance Кирил Вътев. В петък вечер 50-годишният предприемач събра над хиляда гости в НДК, за да отпразнува 15 години в бизнеса на своята фирма за месо Тандем. Въпреки постите, никой не му отказа да се почерпи.
Цялата кариера на месния олигарх е да уваля момента. През 1991 г., когато напуска поста си на национален треньор по борба, не знаел какво ще прави. Минал случайно през подлеза на ЦУМ, видял свой състезател да продава дрехи. Питал го “откъде пари” и за първи път чул думата ”Консигнация” – вземане на стоката в аванс. Той започва да взема облекла от същия завод, от който се снабдявал и възпитаникът му, а братът на Вътев му изпращал от Гърция дрехи на килограм. Треньорът ги пласирал на Битака, където дежурял на сергията си в студа. 
Пак от въздуха му дошла следващата идея за бизнес – за да не мръзне, направили кафене с брат му. Докато навлизал в бизнеса, решил, че е добра идея, вместо да се правят сандвич по сандвич, някой да ги кара готови по заведенията. Така се родил поредният му бизнес - пакетиране на сандвичи. По онова време се сблъскат с липсата на полуфабрикати и качествени колбаси на пазара. Ето това поредно прозрение се превърнало в удара на живота му.
Хванал се с преработката на меса, за да осигури на себе си и другите в неговия бизнес добра суровина за сандвичите. А своята фирма кръстил Тандем - двойка сили, впрегнати в една посока – той и брат му. “За жалост ние, българите, сме нация от индивидуалисти и това ни погубва”, казва Вътев пред Тема, което е невероятно за представител на индивидуален спорт.
Пет години по-късно той е шеф на асоциацията на месопреработвателите, а фирмата му е сред първите, сертифицирани да работят за ЕС.
Вътев не е от онези, които правят едно за хората, а държат друго в хладилника си. Яде само продукти собствено производство. И понеже си е потребител, издаде дори наръчник за своите събратя.
По този начин е решил да помогне на хората да разбират кое е качествено, а кое е за пренебрегване. Пред Новинар заявява: “Известно е колко широки са ценовите диапазони на продуктите, които имат претенцията да са произведени от месо. Целта на наръчника е да заострим вниманието на всеки потребител към хранителната стойност на продукта. Защото тя е важна. Добре е да се търси зависимост между хранителната и ценовата стойност. Трябва да се предостави на потребителя коректна информация от доказани експерти в областта на храненет. Важно е човек да знае с какво се храни. Изборът е право на всеки! Здравословният начин на живот означава един добър баланс между изразходването на енергия и нейното възстановяване. Вниманието на всеки трябва да е насочено към хранителните вещества, които предоставя на своя организъм чрез храната. Ние информираме потребителя какво трябва да съдържат продуктите от месо и какво да чете внимателно в етикетите и енергийните таблици върху тях. Целта е да повиши своята потребителска култура за храненето, за да може по- компетентно да избира храната си”.
Вътев е убеден, че в неговия бранш нищо не е случайно: “Изискванията за хуманно отношение към животните не са абстрактни теории. Те са изключително конкретни. Животните трябва да се отглеждат спокойни и да не се плашат от човека. При биологичното производство на месо се изисква животните да имат достатъчно пространство за движение. Храната им трябва да е произведена без изкуствени торове. Тоест да се осигурят условия и начин на хранене максимално близки до природните. При свинете това е доста трудно”.
Въпреки всички легенди за борците и мафията, прави бизнеса си с кредити. “Първия голям кредит изтеглихме с много подробен бизнес план и едно рамо от съседка на директорката на банката в края на 1994 г. Тогава взехме 500 хил. лв., които се равняваха на около 20 хил. долара. А последният път беше през 2000 г. за построяването на новата производствена сграда на фирмата”, казва пред Тема месар номер едно. Той декларира и още нещо, което вероятно мнозина в неговия бранш биха мечтали също да могат да кажат – той никога не е прибягвал до парите на САПАРД – фондът, превърнал се в мръсна дума у нас.