Олигарсите: Лечков – на всяка манджа мерудия

Роденият на 9 юли 1967 година в Стралджа Йордан Лечков започва катеренето си към кметския пост в Сливен и вицепрезидентството на БФС откъм спорта.
Боян Кърчев - тогавашният треньор в школата на ФК Сливен, вижда в него готов лидер, който не се плаши да дава акъл на по-големите момчета в състава на ''войводите''. Тази тактика не изневерява на Данчо и до днес.
 Докато рита, настоящият заместник на Боби Михайлов взема диплома за средно образование в СПТУ по машиностроене, специалност Цифрово програмно управление. Явно изчисленията му помагат да стигне до първата формация на ФК Сливен, където през 1990 г. грабва Купата на България.
Най-печелившият ход на Лече е преминаването в доминиращия по онова време в първенството тим на ЦСКА. Там желязната дисциплина на Димитър Пенев и събраната от него звездна компания – златното поколение на родния футбол, прави от армейците машина за победи.
През есента на 1992 г. гологлавият халф, не без съдействието на аташе към немското посолство в София, облича фланелката на Хамбургер Шпортферайн и става основна фигура в състава.
В Германия обаче Лечков започва да показва своенравния си характер. Постоянно иска да му бъде вдигана заплата за сметка на останалите играчи, а на няколко пъти се и скарва с треньора.
Има защо - през 1993 г. е определен за най-добър халф в Бундеслигата, през 1994 година на Световното първенство по футбол в САЩ става бронзов медалист с екипа на България като по ирония на съдбата вкарва хитър победен гол с глава точно на Германия.
Според тогавашните му съотборници Лечков е притежавал невероятната дарба да ''прекарва'' останалите и да се домогва до онова, което си е наумил.
Той привлича вниманието на Олимпик Марсилия, където преминава след лют скандал с шефовете на Хамбургер. Във Франция Данчо не блести, но доволства от огромната заплата, която си е уредил. Даже решава да инвестира у нас.
Заедно с други спортни легенди се афишира като основател на замисляната от Димитър Джамов банка Национал. С него си остават приятели, въпреки че съвместната им финансова инициатива така и не се реализира.
На сливенския халф му докривява кариерата в Западна Европа и решава да си дойде по нашите ширини. Той прави нов добър бизнесход и се мести в турския гранд Бешикташ. В Истанбул – градът на купона, на стадиона, откриващ прекрасен изглед към Босфора и съвсем недалеч от любимия Сливен, Данчо се чувства перфектно.
Там си и остава до пролетта на 1998г.  По непотвърдени и досега слухове, истанбулските адвокати на този турски гранд искат Лечков да им даде 200 000 марки (200 000 лева по тогавашните стандарти) за предсрочното му напускане от отбора.
То съвпада за късмет на нашето момче с идването на Васил Божков начело на ЦСКА. Това се оказва притегателна сила за Лече да се върне у нас. Срещу скромните 100 000 долара, ако се вярва на писанията в медиите, той облича за втори път червената фланелка. Незадоволителните резултати на армейците карат Данчо да сложи край на футболната си кариера, от която сигурно е изкарал с труд и талант няколко милиона лева.
На 22 юни 1998 г. под прочутите Сини камъни на Сливен той открива хотелски комплекс ИмпериА. Нещата в този бизнес обаче не му тръгват толкова добре. Данчо се хваща с политика.
През 2003 г., използвайки славата си футболист, той е избран като независим кандидат за кмет на Сливен, а през 2005 г. и за вицепрезидент на БФС.
След тези две знаменателни години Лечков започва да търси силните на деня и се насочва към появилата се след оттеглянето на Бойко Борисов от МВР партия ГЕРБ. С помощта на генералското движение той повторно стана кмет на Сливен в края на 2007 г.
Извън  политиката Йордан Лечков се прочу най-много с “наркоскандал”, описан от два всекидневника. Тогава страничните наблюдатели заподозряха като автори на интригата левскари, недоволни от негови цесекарски решения в ролята му на втори човек в БФС. Бившият национал се закани да съди журналистите, но впоследствие постигна споразумение с издателя и всичко се потули. Самият той неведнъж публично започна да показва, че въпросният “наркотик” всъщност е емфието, което открил по време на турския си период.
Това обаче далеч не беше най-голямото предизвикателство за Данчо. През 2005 година сливенската окръжна прокуратура в лицето на магистрата Пейчо Хитов образува следствено дело срещу кмета Йордан Лечков за престъпление по служба. Наказанието за подобно обвинение предвиждаше от 1 до 8 години лишаване от свобода.
През ноември същата година Икономическата полиция представя материали за нанесени според органите на реда щети в размер на 400 хиляди лева. Според спомените на местни хора от Сливен вероятно ставало дума за пари по прословутата програма САПАРД за разпореждане с общинска гора.