Олигарсите: Сашо Дончев като няма газ, прояде вестници
“Наш олигарх беше подарил на синчетата си по едно от най-скъпите Поршета GT, дето струват близо милион парчето.
Същият олигарх изкарва парите си посредством големите ни сметки за парно – сиреч посредничи в доставките на газ от Русия за България.
Никак не е ясно защо навремето Костов и Бакърджиев са го набутали там, след като тръбите са си направени по времето на соца, горивото си е на Русия, а потребител е държавна фирма. Според различните оценки процентът на посредника бил между 25% и 40%.
Ще питате как така недотам щедри хора като Костов и Бакърджиев биха почерпили някого с милиони?
Ами, например ако въпросният олигарх е изневерил на изстрелялия го в звездна орбита Илия Павлов. Той пък по същото време е във война с правителството точно на Костов и Бакърджиев. А точно чрез знанията и връзките на въпросния олигарх мултакът разчиташе да гътне кабинета.
Само за справка, пиар на човека в най-важното за него време е не друг, а самия Волен Сидеров. Днешният лидер на Атака.
А между другото, в междуособните битки кой да прецака България с възможно най-неизгоден договор с руснаците, загина най-техния човек в страната ни – депутатът и експремиер Андрей Луканов.
Казват, че на мястото на разстрела му журналистите пристигнали едновременно с полицаите. Не че силите на реда са се забавили”.
Ето такива легенди, дами и господа, витаят в обществото. Ние от 19’ ги слушаме и не варвяме на ушите си.
Но пък вярваме на очите си...
Наблюдаваме например един иначе приятен вестник като Сега. Това беше любимият всекидневник на малкото останали интелектуалци в тази страна. Наши хора навремето, когато стартираше като единствена територия на свободното слово, дори са писали за него.
Но тази работа днес е минало. Добре, че я има Миряна Башева, та да напомня за онзи аристократичен момент. Но тя пък тези дни, вместо да пише, беше пуснала снимка на боклуджийска кофа. Съвсем в разрез с новата политика на газетата.
Коментарни заглавия (това е недопустимо в журналистиката), прозрачна пропаганда и т.н. са новото съдържание на вестника. Да вземем петъчния брой, според който ГЕРБ залага имоти, докато дргите партии финансират кампании от държавата.
Какво ще плати Бойко Борисов с 440 000 лв., които смело ще изтегли от Банка ДСК?! Вече се говори, че тарифата за отпускане на едно - две избираеми места в листите ще бъде толкова пари.
Горе – долу толкова струваше кампанията на кандидат – кмет в малък към среден български град. А в нашата страна, другари от Сега, имаме 238 града.
Сиреч, десетина милиона ще да струва една партийна кампания с 31 листи. Ще дойде и отгоре, ако се приеме предложението за мажоритарни кандидати. Особено пък, като се спази традицията от общинските избори ГЕРБ да обира към половината цигански вот, което всички знаем как става...
Ще кажете, че за да пропагандира един олигарх дадена кауза по този начин, ще да е обиден някому. Ами май ще излезете прави.
Дончев вероятно ще да е обиден първо на президента Първанов (вярно, и Гоце изрече някои невчесани мисли, ама с такава пиарка не му е лесно на човека). И второ, ще да е обиден и на премиера Станишев. Защо ли?
По време на газовата криза от началото на годината те договориха с Путин изритването на посредниците в търговията с газ между Русия и България. Което е добре за нас, потребителите на парно.
Какво означава това обаче за Сашо Дончев – собстветика на в.Сега и човекът, който контролира посредника по доставките на синьо гориво у нас – Овъргаз.
Ами значи секване на най-сладкия му бизнес. Лишен от доставките, човекът ще си остане с газификацията, която и без друго не му върви много.
То този бизнес изобщо не си е работа. Според версиите на полицията, описани в медиите, именно заради апетити към газификацията и то на малък град като Ихтиман е бил отстрелян кюстендилският олигарх Александър Тасев.
Познайте от кого пък е газифициран родният му град. Кюстендил се захранва от Овъргаз чрез местния клон Велбъжд газ.
Как да бъде наречен бизнес, където изпострелват депутати и бизнесмени?! Ето ви една информация за размисъл, както казваше обичаният от руските възпитаници Щирлиц.
Друга героиня - Мария Антоанета, е казала на народа като няма хляб да яде пасти. Като няма газ, да яде вестници явно е амбициозната цел на Сашо Дончев.
Чува се, че той имал намерение да купува и други медии, наред с малотиражния си вестник Сега.
Явно човекът ще се бори за вниманието на Бойко, та ако дойде на власт Генералът, колкото и ниски да са акциите му точно на руския фронт, току виж газът пак потекъл през посредниците.
То тази работа, товарищ Дончев, не е като онази работа.
С други думи: не е все тая да посредничиш в доставки на газ и да издаваш вестници. По-добре, пестете си милионите за черни дни!