Олигарсите: Симеон Пешов или класика в жанра

В България не са малко случаите, когато някогашни държавни директори една сутрин се събуждат като милионери. Не е ясно дали точно това се свързва с понятието Олигарх, но защо пък не?

Класика в жанра е историята на Симеон Пешов. В зората на демокрацията ориентираната към работа в чужбина строителна фирма Главболгарстрой е на автопилот. Правителството на Луканов и последващото на Попов, където вицепремиер по икономиката е Сашо Томов – Лупи, търсят точния човек за точното място – директор на концерна, и намират един, работил в края на 70-те за три години в предприятието. Казва се Симеон Пешов.

По онова време 18 000 души работели за "Главболгарстрой" зад граница, от които за две години остават едва две хиляди. Сметката е добре направена – държавната фирма, не без протекцията на родения в Москва Луканов, има за цел да вземе поръчки по немската програма, която финансира завръщането на съветските войски от базите им в ГДР. В бизнеса й казвали 8 и 8, тъй като ставало въпрос за 8,8 млрд. С тези пари трябвало да се приберат войските и да се изградят селища за военнослужещите и семействата им.

Нашите, с немска помощ, се явяват на търг и печелят. Първото селище, което изграждат - Староконстантино, било за 120 млн. и трябвало да се изгради до ключ за 10 месеца, което, ако ставаше в българия, щеше да бъде чудесно. Особено пък в условия на дъжд, невиждана кал и всякакви други щуротии. Никой не вярвал, че нашите ще се справят, но те успели да го сторят. При това с немски контрол, а не по български. Заплатите стимулират строителите – тогава у нас сто долара са мечта, а те вземат седем пъти отгоре.

Мирисът на пари кара много държавни директори да замечтаят за мениджърска приватизация. Още в края на 1992 г. поръчват на известните консултанти "Ърнст енд Янг" ( а дали за държавна сметка? ) оценка на дружеството.

Приватизацията започва през 1994г. и завършва две години по-късно по време на Виденовото управление.

"Измениха се показателите и трябваше да се приватизираме кешово. Ние от собствени пари бяхме събрали $ 500 000, а оценката беше ужасно висока. За 3 месеца следваше да съберем много милиони долари, за да успеем да приватизираме компанията. Добре, че няколко банки - наши и чужди, ни повярваха, добре че имах доста приятели. Справихме сме, но после дълги години изплащахме кредити. В края на 2002г. приключи 5-годишният следприватизационен контрол, бяхме проверени и Агенцията за следприватизационен контрол ни сложи в Бялата книга за приватизация", разправя Пешов пред в. Сега.

Напоследък фирмата, на която е лице, се ориентира към един бизнес, където са намесени много интереси. Става въпрос за пътното строителство, което е една от най-печелившите или поне от най-оборотните дейности по света и у нас. По една или друга причина, най-силни са позициите й в София.