Отбелязваме Антоновден

На 17 януари Православната църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики - първият монах в света. Свети Антоний е известен като архиепископ на Александрия, който получава прозвището Велик, заради борбата срещу арийската ерес.
Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Египет в семейство на заможни и благочестиви родители. На 20 години, той останал сирак. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.
Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница,
където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта. Това обаче било само началото на страховита борба с демоните, продължила с години.
Юношата Антоний засилил до крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото". Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни зверове, които му нанасяли тежки рани.
Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!"
И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас:
"Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество.
И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на р. Нил и живял 20 години на планината в пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като
зазидал входа за влизане и излизане.
На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.
След 12-годишен пустиннически подвиг Антоний постигнал душевен мир.
Той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.
Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня"
на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях.
Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си".
Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят не на Антоний, а само на Бога.

Именно на св. Антоний била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето.
По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство.
В народната традиция Антоновден и Атанасовден (18 януари) се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. Фолклорът повелява жените да не шият и плетат, да не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се специални питки, които се раздават намазани с мед на роднини и приятели за здраве.