Отлагането е психосимптом или защо "по-добра версия на себе си" е лоша мантра
"Всеки ден да бъдем по-добра версия на себе си", гласи любима на празноглавците модна мантра, типична за псевдо-интернет-психологията, практикувана от самозванци. Пренавиването не е мотивация, а е контрамотивация. Особено за без друго претоварени хора, каквито сме повечето от нас днес.
Защото човек не може да бъде всеки ден по-добър от предишния и не бива да си поставя нито непостижими, нито бетонни цели, а реални и гъвкави, които са направени по неговата лична мярка.
И води до неприятни психосимптоми, които лесно се познават по склонността да отлагаме, защото не чувстваме себе си, момента, нещо друго за най-доброто възможно. Научното й име е "прокрастинация" и се смята за един от най-големите съвременни пробеми на човешката същност, съзнание и мислене.
Отдавна пишем в нашите психологически лайфхак - текстове за т.нар. Синдром на отложеното щастие.
Това е само една от формите на Прокрастинация, която не ни позволява да бъдем щастливи, защото никога и нищо, най-малко самите ние, изглеждаме на себе достатъчно заслужаващи да получим удоволствие/удоволетворение.
Непрекъснатата склонност да отлагаме, да забавяме действия или решения, които знаем, че е наложително да извършим и сме наясно, че ако не го направим ще бъдем сполетени от негативни последствия, подсказва и други проблеми.
На първо място за може би най-голямата заплаха на нашето време - нарастващата тревожност. Която пък може да се развие от повишен стрес и безпокойство, през влошен сън, а оттам скок на нервността и смяната на настроения, до депресия, а - не дай Боже - и още по-надълбоко - до психически заболявания. А и до физически - от проблеми с кожата, до скоростно качване или сваляне на тегло, а оттам рефлексия с влошаване на работата на всички системи на организма, а оттам - развиване на цял набор от болести и зарази.
Какъв е лайфхакът да се справим с тази напаст?
Поставянето на ясни, разумни и постижими цели. Които, ако в началото сме притеснени или направо ни е страх, че ще постигнем, можем да разделим на по-малки крачки: подцели.
Именно това е лечението - естествено е постоянно, а не набавяно чрез бързи удоволствия като пиене, пазаруване, друсане. Чрез него можем да се справим с липсата на мотивация или пренавиването, със страха от провал, който е основен проблем пред отлагащите, с перфекционизма, който също е психопроблем, с хроничното безпокойство, с разсейването.
Друг лайфхак е да се научим сами да управляваме времето си, което е друго голямо предизвикателство за вечно отлагащите.