Пл. Независимост

Не е улица, макар че е трудно и да се определи като площад. А името Независимост звучи направо смешно, понеже точно в този момент от двете страни на мегдана са Министерският съвет и администрацията на президента – все изпълнени  със зависими хора, които за отрицателно време вкараха държавата в тежки каши – от война с Русия, през прехвърляне в нарушение на 3 български закона на оръжейните ни поръчки към агенция на НАТО, до връщане на милионните печалби към ЕРП-тата, ВЕИ-тата и американските ТЕЦ-ове. Но нейсе. Да кажем думички за мястото. Някога, преди хилядолетия, оттук е минавала главната улица на римския град Сердика, който за години е бил и.д. столица на империята. И оттогава площадът все си е център на центъра. След англо-американските бомбардировки „от любов”, на които т.г. чествахме 70 години, и построяването на Партийния дом, пространството е организирано в близък до сегашния си вид. По мнение на архитект №1 в света Жан Нувел, това е единственото място с дизайн в София – от петолъчката на Партийния дом, която той съжали, че сме махнали, през организацията в петолъчен вид на движението от бул. Тодор Александров към бул. Цар Освободител и бул. Дондуков. Накрая, понеже в горния текст стана дума за тортата Гараш, тя е измислена точно тук навремето от едноименния унгарски майстор за сладкарницата на хотел Панах, намирала се на ларгото. По онова време то е устие на ул. Търговска и на чието място днес е асиметричната червена сграда на социалното министерство.