Пожарите могат да сринат цели градове
Бушуващите край Атина опустошителни пожари отново извадиха на дневен ред въпроса на защитеността от огъня на големите градове. Историята помни случаи, при които пламъците са превърнали в пепел не само обикновени градчета, а и цели мегаполиси. През октомври 1871 г. огънят поглъща голяма част от Чикаго, тъй като градът се състои изцяло от дървени постройки. Загиват 300 души, като се предполага, че пожарът е възникнал от съборена маслена лампа. Сан Франциско пък е почти изцяло унищожен на 18 април 1906 г., след силно земетресение. Апокалипсисът обаче не дошъл от разрушения вследствие на труса, а от обърнатите от него лампи и печки, които предизвикали невиждан пожар. Огнената стихия продължила 3 дни и отнела живота на 3000 души. Британската столица Лондон също става жертва на огъня през септември 1666 г. Пламъците лумват от малка пекарна и за няколко дни поглъщат почти целия град. След пожара Лондон е изграден отново с предимно иззидани сгради, които не са пожароопасни като дървените.
През 1894 г. опустошителен огън унищожава 4/5 от един от най-големите възрожденски центрове – Котел. Градът на Софроний Врачански и Георги Раковски, съставен изцяло от дървени къщи, изчезва за един ден. От стихията остава незасегнат само крайният квартал Галата, от който днес можем да добием представа за някогашния град. Подобно на лондончани, и котленци възстановяват града си, използвайки камък и тухла, за да не бъде той отново изложен на подобен апокалипсис.
През 64 г. невиждан дотогава пожар срива 2/3 от Рим. Според някои историци подпалването е било наредено от император Нерон, за да хвърли вината за него върху християните. Други пък твърдят, че диктаторът искал да се вдъхнови от гледката на горящата столица на империята, за да довърши епическата си поема „Троика“, пресъздаваща опожаряването на Троя.