19min.bg

Православната църква отбелязва Борисовден

 Архиепископията има собствен диоцез, макар че йерархично е подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 г. далновидният държавник взима под своя закрила побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други ученици на светите братя - така делото на св.св. Кирил и Методий не само е спасено, но се превръща в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттегля в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден син Владимир-Расате (889-893) се схващат като заплаха за Христовата вяра - оставащият в „старото време" Владимир се опира на консервативните среди, които имат резерви към политиката на княза-покръстител. Борис напуска манастира, сваля и ослепява Владимир. Короната е дадена на Симеон, а столицата - преместена от Плиска във Велики Преслав. Това окончателно скъсване с предхристиянското минало става по решение на „народен събор" във Велики Преслав (893 г.). Приема се, че на този събор е решено в администрацията и църквата да бъде официално въведен старобългарският език. Старият княз се завръща в манастира, където остава до смъртта си (2 май 907 г). Скоро след това Св. Борис-Михаил е канонизиран от църквата. Може би най-известният му средновековен стенописен портрет е от манастира „Св. Наум" на Охридското езеро.

На този ден празнуват всички с имена: Борис, Борислав, Борислава, Богорис, Боряна


Източник: Фокус