Радослав Спасов с Наградата на София на 27-ия София Филм Фест

За да го укрият, властите го пратили първо в затвор, после в Добруджа и накрая – в едно казанлъшко село. Обсеби ме емоционално тази история за издевателските похвати и пренебрежението към съдбата на обикновения човек при градежа на тоталитарната държава, а по-късно от нея се роди и „Сирна неделя“. Трудно беше, защото заснемането му съвпадна с Лукановата зима. Тотален дефицит. Помня, че трябваше да осигурим с големи усилия нафта за отопление на хотела в Гоце Делчев, за да настаним екипа. Дълга одисея беше, съвпадна и с голямата реформа на Киноцентъра.“, споделя Радослав Спасов пред в. „Култура“.

Признанието не закъснява. Филмът е удостоен с втората по значимост награда на фестивала в Котбус, Германия, а за 100-годишнината на киното е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форума в Гьотеборг, където са показани творби от всички европейски страни.

За най-успешния си филм като режисьор „Откраднати очи“ Радослав Спасов е отличен с наградата на публиката в Палич, Сърбия и Черна гора (2005), а на световната премиера на филма в конкурса в Москва, Весела Казакова получава наградата „Сребърен св. Георги“ за най-добра женска роля.

„Идеята за филма се роди, когато през пролетта на 1989 година, времето на т. нар. Голяма екскурзия към Турция, видях как на площада в Каварна две момичета сърцераздирателно се разделяха със своя приятелка… Тази картина не може да се забрави“, разказва Радослав Спасов.
„След това чух историята на ученичка, която на един от първите протести е говорила за човешките права… Вече разработвах идеята, когато научих трагичната история на туркиня и войник. Попаднали в психиатрична болница, те се залюбват, но откриват, че детето ѝ е премазано от тежката машина, която същият войник е управлявал по време на селски бунт срещу преименуването. Разбрах, че историята е на Нери Терзиева, и си помислих, че е добре да я разкажа, затова ѝ предложих да работим заедно“, допълва режисьорът.

Следват филмите „Пеещите обувки“ (специалната награда на журито „Сребърен св. Георги“ на Московския фестивал, 2016) и „Живи комини (с три награди от кинофестивала „Златна роза“ през 2018).

„Търся отговор на различни въпроси, или по-точно ги задавам – какво става с нас сега, когато сме вече де юре европейци? Опитваме ли се да се съизмерим с различна ценностна система, губим ли нещо от своята в този процес на приобщаване към досега забраненото или чуждото? Впрочем всички филми, на които съм режисьор, изследват влиянието върху нашата духовност и морал на политически, етнически и социални катаклизми“, обобщава пред „АРТизанин” Радослав Спасов.