Сандра Браун се завръща със Съдружници по неволя

В книжарниците може да откриете новия роман от Сандра Браун - "Съдружници по неволя". В книгата кралицата на романтичния

съспенс разказва за четирима души, които преди двайсет години се опитват да извършат перфектния обир, но всичко се обърква. Един от тях влиза в

болница. Друг – в затвора. Третият е убит. А на четвъртия му се разминава. Ардън Максуел е дъщеря на мъжа, за когото всички предполагат,

че е изчезнал заедно с парите от обира. След дълги години тя се завръща в семейния дом в Тексас, но не знае, че двама от съучастниците на баща й

все още живеят там. И следят всяко нейно движение. Сандра Браун е а втор на седемдесет и един бестселъра, влезли в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и продадени в над 8 0 милиона екземпляра по цял свят . Тя е единственият писател, който е имал 3 заглавия в класацията по едно и също време. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика. Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с наградите Уелдънбукс и Далтън, с наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с наградата за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн. Ето какво споделя писателката за романа „Съдружници по неволя“: „Идеята за „Съдружници по неволя“ се появи, както понякога се случва с историите – изведнъж се озовах в сцена направо като от филм. Не бях започнала да щрихирам сюжета, нито да си фантазирала за нея. Напротив, мислех за нещо съвсем друго, когато мъжки глас каза от нищото: „Ако говорим за това, със сигурност ще ни заловят. Когато нещо подобно се случи, повярвайте ми, аз сядам и започвам да пиша. Огледах се, за да видя къде се намирам и кой е заговорил. Бях в кална канавка, която отделяше селски път от пасище. Беше безлунна нощ, въздухът едва се дишаше, натежал от влажност. Говорещият все още беше неназован, но го видях ясно и мислено си отбелязах как изглежда. В канавката имаше и трима други, които заедно с него бяха скупчени около платнена торба, пълна с наскоро откраднати пари. Бях свидетел на четирима невероятни крадци, чийто самоназначен лидер определяше основните правила за партньорството им след кражбата. Помислих си, че това начало може да доведе до нещо. Шест страници по-късно по мое мнение имах провокативен пролог. Моят редактор също мислеше така, но когато ме попита какво следва, аз отговорих, както обикновено правя. „Нямам никаква представа. Това обаче не беше напълно вярно. Имах няколко идеи, но все още не бях определила коя от тях може да се превърне в истинска история. Не всички са плодотворни, така да знаете. Но в крайна сметка избрах темата: разклатеният съюз на четирима крадци се разклаща още повече. И друга тема: греховете ни накрая все ни настигат. След това имах нужда от място, което да бъде толкова завладяващо и неразделна част от сюжета, колкото и героите. Всъщност трябваше да се превърне в герой само по себе си.Не ми отне много време да се насоча към езерото Кадо. Разположен в североизточен Тексас, това е блатист район сякаш не от този свят, споделен с Луизиана. И когато казвам „споделен“, щатската граница пресича право тези мътни води. Според легендите Саскуоч живее в наоколо. Неуловими черни пантери се разхождат по покритите с мъх гори. Водни мокасини се плъзгат сред кипарисите по брега. Околната среда е мистериозна, призрачна, заплашителна и привлекателна. Със своите лабиринти от осеяни с дървета