Спилбърг и Фон Трота триумфират на Берлинале
Павлина Желева
специално за „19 минути“
Стилната церемония, с която „Берлинале“ връчи наградата „Златна мечка“ за цялостно творчество на култовия американски режисьор Стивън Спилбърг придаде на мега фестивала не само блясък, но и смисъл. Обичаният в цял свят „разказвач на приказки“ зарадва международната преса с близо едночасова пресконференция, а домакините с признанието: „почитането ми в Берлин, един от най-великите фестивали, е връх в живота ми“. Прожекцията във Film Palast на вече сдобилия се със седем номинации за „Оскар“ автобиографичен филмов опус „Семейство Фейбълман“ бе изпратена с продължителни овации от многочислената публика.
От своя страна, една от най-тежките фигури на немското кино Маргарете фон Трота, която през 2022 бе удостоена с Европейската награда за цялостно творчество, успя да придърпа сериозна част от фестивалното внимание към най-новия си биографичен филм „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“ (Ingeborg Bachmann – Journey into the Desert). Сниман между април и юни 2022 във Виена, Рим, Цюрих, Люксембург и Кьолн, филмът се разгръща в две паралелни сюжетни линии: една, за зараждането и краха на близо четиригодишната любовна връзка между австрийската поетеса Ингеборг Бахман и швейцарския белетрист Макс Фриш и втора - за избавянето на Бахман от духовните травми чрез отшелничество в пустинята. „Настоявах думата „пустиня“ да я има в заглавието на филма, тъй като за мечтателната и уязвима Бахман тя олицетворява две неща - емоционална празнота, но също възможност за оцеляване“, каза в Берлин фон Трота. „За мен пустинята е „мястото на тишината“, допълни изпълнителката на главната роля, родената в Люксембург великолепна Вики Крипс.
В дует с немския си колега Роналд Церфелд, чийто Макс Фриш е фанатично продуктивен, но и доста консервативен мъж, Крипс внушава искрена съпричастност към талантлива жена, обречена да живее в свят на мъже. Познавачи съзряха намеци за продължителната връзка на фон Трота с режисьора Волкер Шльондорф, в която тя е греела, но с отразена светлина. Италия и в частност Рим са показани любовно, като единствената възможна духовна среда за Бахман, където тя бяга от „задушливостта на Цюрих“, но най-вече от „непоносимото тракане на пишещата машина на Фриш“.
Съвсем симетрично прозвуча филмът на Кристиян Петцолд Afire („Червено небе“), замислен като втора част от поредицата му за водата, огъня, земята и въздуха, която режисьорът стартира през 2020 с „Ундине“. Сега, неувереният писател Леон, разбира по трудния начин, какво и колко трябва да загуби, за да отключи дремещата си творческа енергия. Заради преплитащите се любови и приветлива обаятелност на персонажите филмът видимо достави удоволствие на немската публика.
Поне три са заглавията, които показват способност да се борят за „Златната мечка“: „20,000 вида пчели“ (20,000 Species of Bees) на испанската дебютантка Естибализ Уресола Солагурен, „Тотем“ на мексиканската режисьорка Лила Авилес и „Минали животи“ (Past Lives) на живеещата в Ню Йорк корейско-канадска режисьорка Селин Сонг. Първият засяга деликатната и нелека тема за половата идентичност, представена през погледа на дете, родено като момче, но изпитващо нужда да живее като момиче. Родителите и най-вече баба му имат различни, но не обезателно верни виждания за „решаването“ на проблема. След поредната криза роднините стигат до мисълта, че някакъв изход от положението трябва да се намери, но уважавайки трансформацията на манталитета.
Пак, дете, но този път в Мексико, е в центъра на многочислено семейство, подготвящо се да отпразнува последния рождения ден на неизлечимо болния му баща. Дързък и омагьосващ, с уникален филмов език „Тотем“ успява да постигне стопроцентова неподправеност на бита и принадлежащите му (древни) ритуали. Точно на обратния полюс се намира „Минали животи“, в чийто център е емигрирала като дете от Сеул в Ню Йорк даровита писателка с корейски корени. Заради проникновеното показване на внезапно пробудилата се меланхолия по първата любов, по първата родина и по първата идентичност филмът бързо стана популярен сред иначе взискателната фестивална публика.