Трябва да се обърне повече внимание на културата: Александър Методиев

"Всеки един от нас се бори за оцеляването си по различни начини – дали с допълнителна преподавателска дейност, или с други типове работа, имаме колеги, които разнасят храна, занимават се с хамалски услуги…, защото не можем, спрямо възнаграждението, което получаваме в институции като Държавния ансамбъл, много от музикалните театри и оперети, просто няма как от едно място да се издържаме".

Това каза пред Българското национално радио професионалният танцьор в Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев“ Александър Методиев преди насрочения за шести декември национален протест на творците от сценичните изкуства. Те ще поискат достойно възнаграждение за труда си.

„Точно затова е и протестът – за някакъв по-нормален начин на живот. Да не е нужно ние да правим какво ли не в останалото свободно време, което така или иначе ни трябва за почивка“.

„Моята заплата с 10 години стаж в момента се оценява на 790 лева "чисто“, което – ясно ви е, че особено в София, не е достатъчно… Може би средната ни заплата би трябвало да бъде едно нормално възнаграждение, особено за нещо, за което сме си дали живота… Но ние до голяма степен го правим точно заради това, просто от желание, от любовта към сцената… И този път, който е при мен, и при много от другите колеги – девет години професионално обучение, 24 години имам примерно аз в залата, и най-накрая да се намирам в Държавния ансамбъл на България, и да се мъчим как да свързваме двата края, е изключително неприятно“.

Александър Методиев е на 29 години, постъпил е в ансамбъла на 18, тоест танцува там вече 11 години.

„И се надявам още дълги години да танцувам, стига да ми позволи цялостната обстановка, която се опитваме да променим, защото дори и да се махнем ние, не виждам кой млад, особено в днешни времена, би дошъл на тези условия“.

След пандемията, която оказа драматично въздействие върху сектора на културата, сега има много концерти. Физическото натоварване на професионалните танцьори е като на професионалните спортисти, футболисти.

„Всеки един от нас е с разкъсвания, счупвания и т.н. Давам прост пример - когато беше 70-годишнината на ансамбъла, когато направихме трите големи концерта - един след друг в НДК /през февруари 2022 г. – бел. ред./, нашият солист, просто поради липсата на хора, игра със счупена ръка с телесна шина на ръката, за да не си личи и надявам се, хората да не са забелязали, но все пак…

Като цяло трябва да се обърне повече внимание на културата… Просто да се лансира повече. Културата трябва да бъде вдигната на много по-високо ниво, а не всеки да ни гледа като, някак, втора ръка… Без история, култура и език къде отиваме? Претопяваме се, както се получава в момента, толкова години вече. Махаме културата, и какво ще остане?!“

Снимки: Didi D Photography