Ул. Черномен не е кръстена иносказателно на негър или ром, а на село между нас, Гърция и Турция
Отдавна сме открили, че при назоваване на улици, при това в сърцето на София, общинският гений кръстител не се води от особена логика. И хей тъй на, между булеварда Васил Левски и ул. Панайот Волов, вместо някое село или град от времената на Възраждането, срещаме Черномен. Пътната артерия би могла да се казва още Чирмен, както са викали на селото по турско, Чермен, а може и с гръцкото му название Орменио. С него е от времето след Първата световна война. Тогава попада в съседната държава, макар и само на 6 км от нашия Свиленград. Разположено на границата между България, Гърция и Турция, то е до пропускателния пункт Орменион-Капитан Петко войвода. Е, на войводата можеха да кръстят улицата в центъра, а не една нищо и никаква по чукарите в Бояна, но не би. Ако се чудите защо на нищо и никаквото гранично село имаме пътна артерия в столицата, възможностите са или да е заради Черноменския договор на царя ни Михаил Шишман с византийския император Анроник Трети Палеолог от 1327 г., или заради началото на края на България и другите балкански държави – битката, която губят при Черномен на 26 септември 1371 г. от свирепия султан Мурад Първи. След нея царството ни се дели на 3 големи части: Търновско, Видинско и Добричко, както и на някои по-малки, сякаш нарочно, та да бъде превзето по-лесно от османците. Та затова имаме ул. Черномен – не е заобиколен начин, в духа на новото време, да кръстим пряка на събирателния образ на афроамериканския протестър от Black Lives Matter или на нашего брата интегрирания ром.