19min.bg

ул. Месечинка, ул. 748 и други софийски прелести

Това е " Месечинка", кима с глава Кръстьо Захариев в квартал "Овча купел" докато ни гледа как се лутаме по изтърбушената уличка и търсим табелка с името й. Табелка няма. То и асфалт, и канализация няма, а ние табелка искаме. Преди улицата била "745", наскоро я кръстили "Месечинка". Кой знае защо? Може би, защото денем не е за гледане. Някога имала поне асфалт, подсказват няколко кръпки по гърбината й. Съседната с партизанското име - "Лиза Кало", също не е цвете. Успоредната на нея "748" пък е нелегална, широка е има-няма четири метра. В другия край на "Месечина" има и фабрика за улуци. Фирмата вдигнала сградата, но асфалтирала само улицата, през която влизат и излизат.


Захариев е пришелец на "Месечинка" от Руски паметник. До преди 8-9 години имал фирма, заварявал цветни метали. Но циганите от цяла София се лепели за къщата му като мухи на мед. Един ден я подпалили. Преместил се тук, зарязал железата, насадил в дворчето си домати, рози...


Как се живее на "Месечинка"?


Като на село. Стъмни ли се, всичко живо се крие по домовете си. Покрай мургавите съседи гледат да има човек поне през къща. Тук минава маршрутът на квартал Факултета към автобусите за центъра. Сутрин кварталът слиза на тълпи, половината облечен със светлоотразителни дрехи. Работил народът по някой ден към Чистотата, взел сигналните облекла и сега се перчи с тях, вози се без билети, споделя наблюденията си Захариев.


Мургавите му съседите от нелегалната пряка пък непрекъснато си дострояват къщурката. От тук стаичка, от там стаичка, килийка до килийка - като пчелен кошер. И се роят, роят. Наскоро се опитал да ги преброй. Стигнал до 57. А това нещо дето живеят в него как не се е разпаднало още...


Сп. Тема