19min.media

улица Врабча

Софийската народна опера, откъдето тръгнаха за световните сцени Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев и всички останали велики наши гласове, като изключим Борис Христов, е символът на улица Врабча – тази малка пряка на ул. Раковски, след Московска и преди бул. Дондуков. Импозантното здание, строено за Партиен дом на БЗНС, е пример за най-доброто от архитектурната неокласика на ранния соц. Срещу него е друг от символите на улицата и на нашия град – централата на Общинска банка – модерно здание, което обаче се вписва по ръст в ретро ансамбъла наоколо. А трябва да кажем, че на тази улица са някои от най-хубавите къщи на стара София. На ъгъла с ул. Париж е домът на двама царски премиери, при соца детска градина на ЦК  на БКП, а сега едно от най-добрите общодостъпни заведения за хлапета в столицата. До него милионерът Спас Русев купи и реновира къщата на друг министър-председател от царско време. На отсрещния тротоар, на ъгъла с ул. 11 август, е също стар богатски дом – от четвърт век нунциатура или посолство на Светия престол в България. На срещуположния ъгъл пък е недотам красива стара кооперация, която е ателие и галерия на колекцията на известния ходужник Светлин Русев. Някога земелделската улица, стартираща със Земеделския дом, обърнат на опера, завършва между редакцията на в. Земеделско знаме – сега централа на НДСВ и други организации, и прекрасната къща, която приютява журналистическия факултет на Софийския университет. Отсреща пък е Оперетата, чийто дух сякаш е взет от времената, когато Врабча е била в златния си век.