Великолепният Крит или кога ще ги стигнем гърците

           
      Жега, суматоха, опашки заради QR-кодовете, които се проверяват на границата пределно формално, занемарени тоалетни – това очаква туриста на летището в критската столица Ираклион, което го кара да се пита: „Защо ли съм дошъл?“. Само няколко часа по-късно въпросът се трансформира – защо не съм дошъл по-рано и по-отдавна?

 

Първоначалното стъписване от местно хаосче бързо отстъпва на разбирането, че то отлично функционира и работи перфектно не само за местните хора, но и за туристите, които на Крит са изключително добре посрещнати. Може да е нрав, може да е притворство, но крайният резултат е такъв, какъвто в България едва ли скоро ще бъде постигнат – не формално, а най-дружелюбно отношение, както поне изглежда. Ама моля ви – ако няма маса, ще ви сложим една, ама заповядайте – към поръчаното от вас вино ще получите още половин литър от заведението, или гратис предястие и десерт наред с основните блюда. Да не говорим, че  поръчката пристига за секунди. Несвикналият с такова обслужване неизбежно се чуди, но лесно свиква – с хубавото.

 Виж снимки тук!

А то в Крит е навсякъде – като се започне от благодатната природа с безкрайно море отвсякъде, стръмните планини, разнообразните флора и фауна, които току ти се изпречват на шосето (полудивите местни козички, които през деня бродят където им видят очите, а вечер чинно се прибират да бъдат издоени), и най-вече – критското гостоприемство с оттенък на известни филмови герои, които само му придават допълнителен чар. Филмът-емблема на Крит „Зорба гъркът“ на свой ред е навсякъде – и в кафенетата, в които дами рядко се мяркат, и в самочувствието, с което наследниците на Зорба днес въртят бизнеса на острова, и в цялостното усещане, че всичко е филмов декор.

 

Но не е – Крит изхранва със зеленчуци и плодове голяма част от сушата, а качеството им е такова, че гражданинът на ЕС само може да се запита кому са нужни нормите с критериите и показателите. На Крит нищо няма общо на вкус с европейските зеленчуци и плодове – цветът, качеството и разнообразието са невероятни и наистина могат да подтикнат да се установиш там завинаги. Нищо сложно, но простото е подкрепено от слънцето и природата и е несравнимо с нищо друго – салати, пържени цветове от тиквички, охлюви или калмари. Който не ги е опитвал на Крит, все едно не ги е опитвал изобщо.

 

Това се научава впоследствие – избрали сме го за морски курорт в драматично пандемични времена, когато всяко пътуване изглежда рисково. И сигурно е – но на Крит коронавирусът някак отстъпва на заден план. На определените места се спазва изискването за маски, но повечето ограничения дори не се забелязват. А понеже притокът от туристи е в обозрими граници, проблемът също не изглежда сериозен. Поне на пръв поглед.

 

На плажа чадър и два шезлонга струват пет евро, понякога могат да стигнат шест. Могат да струват и 25, но само там, където Антъни Куин е танцувал сиртаки във филма „Зорба“, докато в съседното плажно заведение еспресо и водна чаша вино са 3,50 евро. И можеш да се потопиш в спокойствието на един перфектен прочут залив, почти отвсякъде заобиколен от скали, и да плуваш по-спокойно, отколкото в басейн.

 

Подобни възможности на Крит има купища – щом целият остров е заобиколен от море, което предлага както кротки заливчета, така и смарагдови лагуни (посещението на лагуната Балос не е за всеки, дори да разполага с джип), или розови пясъчни ивици като на Елафониси, чиито прелести изглеждат пределно съмнителни на пръв поглед заради тълпите, но ако само малко се изместиш от тях, стигаш до прелестни спокойни участъци. С пясъчни лилии, които там са по-скоро пестеливи, но по по-дивите плажове на острова растат като плевели и се разтварят в огромни бели букети.

 

Почитателите на конвенционалната почивка могат отлично да си прекарат времето, без да мръднат от най-близкия до хотела плаж. Но истинското очарование на острова може да бъде усетено само при нелишените от вълнения обиколки на четири колела – когато можеш да спреш при този производител на изключително качествен местен зехтин или при онзи дърворезбар, чието ателие е по-атрактивно от художествена галерия, и макар да не си купил нищо, той те изпраща с най-добри чувства и ти подарява шепа бонбони.

 

Няма откъде да знам дали ги обучават на това или им идва отвътре, но след много посещения на различни държави констатирам, че гърците държат палмата на първенството по гостоприемство – и в ресторантите, и в кафенетата (съдържателят на най-близкото незабавно научи името ми и оттам нататък любезно се обръщаще към мен с него и всячески се стараеше да ли угоди), и в магазинчетата за керамика, където можеш да купиш нещо за 2,90 евро, а да се отнесат с теб така, все едно си купил за 290.

 

И е помислено за всеки – не само за редовия турист, за когото са създадени достатъчно удобства. На малко плажче на съвсем не най-известно място пред очите се възправя специална рампа, предназначена да улесни инвалидите да дойдат дотам с количките си и после да влезат в морето. Било разпространено, казват. Но не е точно така – и за това са помислили.

 

Както и за пътуващите с техните автобуси - апропо, перфектна мрежа с чудесна ритмичност срещу съвсем ниска цена, по спирките има не само автомати за билети, но и автомати за маски. А в самото рейсче в ъгъла е сместено и кошче за боклук.

 

На тръгване пак минавам през доста некомфортните тоалетни на летището в Ираклион – само тях им остава да оправят, иначе всичко е точно и максимално насочено към доброто самочувствие на посетителите. Природата е прекрасна, плажовете са безкрайни и удобни, заведенията се стараят да поднесат най-доброто от себе си, при това на пределно добри цени. Как да не иска човек да се върне? Или направо да остане?

Биляна Михайлова