19min.bg

Висящите по сградите кабели са опасни

По редица сгради в София продължават да висят кабели, като експертите припомнят, че това е незаконно. Проблемът не е само в столицата, а във всички населени места, обясняват специалисти в бранша. Законотворците си мислят, че са свършили своята работа, след като преди три години обявиха „въздушните кабелни далекосъобщителни мрежи” за незаконни и наложиха на операторите да ги скрият под земята. Кой обаче прилага и следи за този закон три години по късно, когато и хора и коли продължават да се спъват и да заобикалят висящите или паднали кабели на „въздушните далекосъобщителни мрежи” без това да притеснява никой друг освен попадналите в тази ситуация жертви?
Инженерни специалисти обясниха наскоро пред БТА, че много често по кабелите, закачени по сгради и стълбове протича високо напрежение. Ето защо не са малко случаите техниката понякога да излиза извън строя. Причина според физици може да са много силни електростатични полета. За да се избегне тази опасност и фактически да се подобри нивото на услугата, която операторите предлагат, трябва да се ползват подземните шахти, в които кабелите са защитени и не са опасни, обясниха специалистите. Освен това така ще се избегне рискът от скъсване на кабела при буря. Няма да има и висящи жици по тротоарите, създаващи редица рискове за пешеходците, коментират те.
Повечето кабели, които висят в момента са или стари и неизползваеми вече, или са на различни интернет и телевизионни доставчици. Опасните жици в повечето случаи минават по фасадите на сградите, по стълбове на уличното осветление или по дърветата. При всички тези случаи това е незаконно, твърдят експерти и поясняват, че в закона за електронните съобщения пише, че кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат подземно. Според закона тези мрежи могат да се изграждат въздушно само извън границите на урбанизираните територии или в такива с население до 10 000 жители и/или с ниско жилищно застрояване. Освен това е забранено въздушното изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи в курортни и населени места, резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение.
Законът предвижда наказание и глоба за нарушителите при изграждане и разширение на обществените електронни съобщителни мрежи в границите от 5000 до 50 000 лв. Органите, които имат право да прилагат закона са три - Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и общините по места. Местните органи работят само по сигнал или ако се самосезират при конкретен случай. КРС може да пише актове до 50 хил. лв. и да сезира ДНСК, но досега източници от регулатора твърдят, че няма акт по който ДНСК да се е произнесла. Дирекцията за национален строителен контрол е органът с най-много правомощия в тази област. Тя може да сезира, да се самосезира и да пише актове при възникване на нарушение.
Експерти припомнят и че в закона за устройство на територията пише, че тези кабели са елементи на техническата инфраструктура. В законовите текстове обаче не е отбелязано, че всеки доставчик на интернет, кабелна или друг тип услуга може да полага кабели по собствена преценка. Местоположението на съоръженията на техническата инфраструктура се определя с общите и подробните устройствени планове при спазване на съответните технически правила и нормативи. Запознати коментират, че законът задължава преди започване на изграждането на такива мрежи да се вземат необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като се направят ограждения. Дори се поставят предупредителни знаци.
Свързването на компютри в мрежа и "безплатната" кабелна телевизия достигнаха възхода си именно благодарение на въздушното окабеляване и липсата на правила в закона. Сега безплатните оферти вече не съществуват, но кабелите продължават да изпълват небето и пространствата между блоковете. Докато разпоредбите продължават да тънат в прах дано по-рядко ни се случва „небесните” кабели да падат върху нас.