Вкусовете не са 5, а горчивото е белег, че ядем нещо отровно

Вкусовете на се нито 4, както векове наред се приемаше, нито са 5, каквато е по-модерната трактовка, нито 6-те, които смятат в научните среди. Нобеловата награда тази година отиде при хората, които доказаха, че освен тези налични рецептори и онези, с които усещаме над 400 базови аромата, онова, което наричаме събирателно ВКУС ЗА ХРАНА се формира и от кожните ни усещания за храната – дали е топла или студена, твърда или мека. Всичко това се синтезира в мозъка, който дава комплексния отговор и ние запомняме КОЕ ХАРЕСВАМЕ/НЕ ХАРЕСВАМЕ, КОЕ НИ Е ПРИЯТНО/НЕПРИЯТНО, А ЧРЕЗ НЕВРОМАРКЕТИНГ ВЕРИГИТЕ – ОСОБЕНО ЗА БЪРЗА ЗАКУСКА, И ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НИ СЪЗДАВАТ ЗАВИСИМОСТИ.

Преди дни в друг наш лайфхак на темата как избираме храната и как тя ни носи положителни емоции, вече дадохме пример с въпросните вериги за „боклук-храна”, както я наричат англоезичните.

Невромаркетигнгът е насочен да ни манипулира чрез положителната емоция, която ни дават с добавена към всички продукти захар – даже към уж суперсолените пържени картофи, да не говорим за кетчупи, майонези и дори горчици – уж горчиви.

Като споменахме този точно вкус, но в оригиналния си вид – той е обозначител на отрова, съдържана в дадена храна или друго нещо, което слагаме в устата си – все едно дали е джин, тоник или примерно хапче. В предишен лайфхак казахме, че растенията се пазят от нас – представителите на животинския свят, като отделят токсини. С времето сме се научили да ги превръщаме във фармация – в лекарства. Но правилото  „само дозата е отрова”, т.е. не бива да прекаляваме с продуктите от растителен произход, се е доказало повече 2 хилядолетия – от Древен Рим до наши дни.

Невромаркетолозите, като ни манипулират,  създават желание отново и отново да искаме вредната храна, особено на децата, чиито мозъци не са свикнали още да претендират, поради по-малък опит – набрана експериментална операция. Просто запечатват – „това ми харесва”. Печатът гарантира повтаряемост. Оттам крачката до зависимост е много малка. Подобни неща важат за шоколада например, като различните марки работят да харесваме само тях и има хора, наистина вманиачени на някои от тях.

Схемата е проста: създаване на потребност и задоволяването й. Чрез рекламата недосетливите биват подсещани непрекъснато или кампанийно да повтарят избора си, за да изпитат положителна емоция, което силно работи в условията на непрестанен стрес, а още повече при ограничена свобода в локдаун например. Само си спомнете – тях никога и никой не ги затвори – и сега, за да се застраховат продават с гишета на входа, а опашките са все отпред. Същото е с дюнерджийниците.