19min.bg

За България и свободата от Спилбърг

Медиите бранят управляваните, не управляващите (важи също, ако сменим „не” с „от”). Това е, което казва Спилбърг чрез Мерил Стрийп и Том Ханкс във филма си Вестникът на властта и сякаш говори за България. Макар че лентата е върната към Америка на Никсън, с идеята да се удари Америка на Тръмп, покрай истински случай от историята на великия Вашингтон Поуст. Където, също като в България на Борисов Хамлетовата дилема: Да бъдеш или да не бъдеш, се превежда на вестникарски като: Да публикуваш или да не публикуваш. Вечния избор между сигурността и свободата...


Да, Спилбърг говори и за свободата, която зависи от всеки, като нито ръбът на фалита, нито силоваците на върха са оправдание, ако не се бори за нея. Както през 1971 г., така и през 2018 г.


А властта се храни именно със страха ни. Той я прави силна до самозабравяне.


„Може понякога да не сме прави, но трябва да казваме нещата”, е друг лаф от филма, който трябва да се помни и не само от журналистите. А слуховете за смъртта на вестниците очевидно са силно преувеличени.


Борис Ангелов