19min.bg

Защо е нормално „да си правим филми”?

„Лишената от въображение интелигентност е умствена изостаналост, дори да е отличена с научна степен по математика”, пише Пиер Солие. Днешният ни лайфхак трябва да успокои онези, които си измислят и да ни освободи от вечните клетви „ако не бях..., то щеше...”, които в италианския език например се наричат „хипотетичен период”, защото не могат да се случат. А не могат, защото в миналото няма как да сме знаели нещо, което сме научили след това.


Според световноизвестния психоаналитик Пиер Дако информация е всичко около нас – от светлината до всеки звук, освен това, което четем или ни говорят. Само че тя не се въприема само съзнателно и директно.


Психоаналитиците смятат за изключително важни т.нар. фантазми – грубо е да ги преведем като „призраци”. Според Дако те не са страшни или тревожещи, а са „скритата противоотрова срещу затворничеството” – сиреч, път към вътрешната свобода. Могат да бъдат положителни и отрицателни, съзнавани и несъзнавани, но във всеки случай са противотежест на съжаленията за пропуснатото, на провалите и неосъществените мечти.


Според Дако човекът е невъзможен без фантазми и мечти, понеже всеки се състои от няколко „личности” и фантазмите зависят от това коя от тях се изявява в момента. Обикновено фантазмите са тайни. Това са нещата, които неволно си представяме и често са свързани с прикривани сексуални желания, тъмни инстинкти, желания, които смятаме за осъдителни. Те са тайни мечти, дълбоки желания. Даже убийствени и самоубийствени идеи – за част от секундата например си представяме, докато караме по магистралата с нормална скорост, как натискаме педала и политаме с 240 км/ч, а защо не и повече, вместо да се сдържаме в правилата.