Защо е нормално „да си правим филми”?

Психоаналитиците казват, че „човек има мигове, в които търси самоунищожение, защото е безсилен да стане такъв, какъвто иска – божество, изпълнено с щастие”.

Наричаме фантазмите още „филмите, които си правим”. Висшите са съзидателно въображение, с което гениите откриват неща, които променят живота на човечеството. Едните са съзнателни – мечти, блянове, въображаеми истории, а другите са несъзнателни – започваме с тях от началото на живота си, а после ги наричаме „навици”.

Често те са претворени в сънищата ни, образуват страховете или чувството ни за щастие, даже фантазмите за омагьосване, които обикновено се типизират по националности или при съседни народи са от този тип.

Юнг обяснява съжителството на няколко личности в нас и породените от това фантазми с анимата – дълбинното женско начало, и с анимуса – дълбинното мъжко начало в това, което определяме като „душа”. Те се развиват с нас от раждането ни като определят начина, по който приемаме информацията от света и я преработваме в своите реакции – поведението ни,а оттам мислите, нормалното и патологичното ни въображение. Те ни формират и ни деформират. Според психоаналитиците във всеки у нас има и от двете начала. И те са в постоянна гонитба.

Филмите, които образуват в главите ни, т.нар. фабулиране или създаване на приказки в превод, историите, които разказваме, са израз на компенсиране на комплекси: за малоценност, за вина, комбинирани с инфантилност – остатъци от детството, което формира характерите ни с възникналите в него проблеми, а понякога дори с параноя.

Според Дако цялата тази преработка на информация – на всичко, което достига до нас от природата и другите хора, е „единственият начин да забавим настъпването на смъртта”.

И, както многократно сме писали в нашата лайфхак – рубрика, онова, което се случва в главата ни, има значение за целите ни организми – физиологическите последствия от психологическите реакции. Дако го определя така: „Нашите тела с резервоари, в които се събират и се съхраняват всякакви послания. Ние сме генетично предопределени да превеждаме тази информация чрез музика, слово, поезия, математика...”. Той се присъединява към Бергсон с неговото вярване, че няма хомо сапиенс, а само хомо фабер – човек на рационалното мислене и грубото действие. И наистина, работата е главното определящо за човека и неговото място в обществото през 21-ви век.

Така стигаме до любимата тема какво е интелигентността всъщност и каква е връзката й с вътрешната свобода – освобождаването от затворите на главата и тялото ни. „Да бъдем интелигентни предполага да се освободим от онова, което ни пречи да се осъществим напълно – да излезем от всички затвори, догми, табута, обичаи, мнения. Няма интелигентност без пълно отваряне на ума и неутолима любознателност, без да сме събрали в себе си толкова разнообразни мнения, че да нямаме и най-малка потребност да се спрем на едно. Всякакъв интегризъм – личен или обществен, стеснява полето на нашата интелигентност. Трябва да бъдем освободени от страховете да самоотрием, да задаваме на другите и себе си въпроси, да изгубим семейна сигурност – страха от „нещо друго”, от пълна вътрешна освободеност”, категоричен е световноизвестният психоаналитик Дако.