Защо инстаграм-мечтите ни отнемат радостта от живота, а „силата на волята” ни самонаказва?

Днешният ни психологически лайфхак е посветен на често липсващата, дори когато слънцето е щедро, а лятото едва започва удовлетвореност от живота. Уж имаме всичко, а няма радост

Привикваме към успеха и губим удоволствието да постигаме нещата, които искаме. Съвременното общество поставя високи изиквания към удоволетворението и неговите атрибути -  социалните мрежи с демонстративните инстаграмни мечти поражда в нас непрестанна неудовлетвореност, искаме повече и повече. Работим 24/7/365, гонейки някакъв резулатат. И се заричаме:

След това ще бъда щастлив, ще поживея....

Наричаме го сила на волята, но е самонасилие – самоограничние и пренапрежение.

Оставяме общуването, спорта ЗА УДОВОЛСТВИЕ, гоним някакви наложени от други резултати, без да се вслушваме в себе си.

Синдром на отложения живот и още нещо!

След всяка постигната точка, има нова мамеща и никога не спираме.

ПРИВИЧКАТА/НАВИКЪТ ДА ЖИВЕЕМ СЪС СТРАХ ОТ НЕУСПЕХ, ЗАБЯГАНИ КЪМ УСПЕХА ни кара да живеем в КУЛТУРА НА СТРАХА И БЪРЗИНАТА

Не избираме радостта и себе си, а „важната работа”.

Как да променим това, за да бъдем щастиливи!

Лайфхакът е да си кажем: „Дай да започна на нещо да играя”.

Иначе имаме тревожност, психоразстройства на нейна база, като без друго сме в епоха на неопределеност. Живеем в криза след криза, не само отвън, но и вътре в нас. А не си позволяваме да осъзнаем нещо елементарно:

НИКОГА НЕ Е ИМАЛО АБСОЛЮТНО ИДЕАЛНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ВСИЧКО НА ВСИЧКИ Е НАРЕД!

Просто фокусираме вниманието си върху това, което НЕ Е ОК – в света, в отношенията ни, в бизнеса, в тялото, в децата, в партньора. Така са устроени и алгоритмите на социалните мрежи – да ни увъртат все по-надълбоко в това, в което сме нагазили, с което ни разделят.

Ако твърде много търсим недостатъци – възниква недоволство и тревога.

Често води до самообвинения, които се натрупват.

Така се превръща в НАЧИН НА ЖИВОТ.

Някои го превръщат и в ТОКСИЧНА МОТИВАЦИЯ

И следствието е ОБИДА КЪМ ВСИЧКИ, изразена в нон-стоп оплакване

Превръща се в стратегия на мозъка, базирана на страх и бързане

Не разбираме или недокрай разбираме защо правим нещо, но го правим, защото са ни НАПЛАШИЛИ, че ако не го направим, то иденещо страшно.

Превръща се в автоматизъм, автопилот, върху който не се замисляме, защото мозъкът е настроен, че така работи в икономичен режим. Докато на него му е удобно, ние потискаме себе си и потребностите си. Което води до натрупване на гняв и психически проблеми, които хронически нарастват. И сме в непрекъснато положение на тревога. Това много ни изтощава и се изявява в депресия и тревожно разстройство – старите начини за постигане на нови цели.

Какъв е резултатът?

Удовлетворяваме чужди, а не своите цели – прескъпа кола или дрехи, които нямат никакво значение, ако живеем в панелка и не ходим на фестивала в Кан.

НЕ ТРЯБВА ДА ОБЕЗЦЕНЯВАМЕ ПОТРЕБНОСТИТЕ СИ – плашещият ни вътрешен критик, които ни диктува да го правим е деструктивна схема. И Е ДОБРЕ ДА УМЕЕМ ДА ПРЕЦЕНЯВАМЕ КОЕ НИ Е НУЖНО НАИСТИНА, РЕАЛНО.

УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА В БЪДЕЩЕТО Е НЕРЕЛЕАЛИСТИЧНА. ТЯ Е ВЪЗМОЖНА САМО В НАСТОЯЩЕТО.

Лайфхакът е да загурбим основния подбудител на неудовлетвореността ни:

ИНСТАГРАМНИТЕ МЕЧТИ, формирали у нас представа за някакъв фантазен живот, какъвто уж ТРЯБВА да имаме, но никога не се получава. Елементарно е, но често забравяме, че няма пълно щастие. Зад красивите картинки стои цена – огромен труд, безсънни нощи, болести, сложни задачи. Лайфхакът как да не бъдем погълнати от тези фалшиви мечти е учене на любов, грижа и конкретни знания.

Понеже намечтаното не се сбъдва, настъпва недоволство от живота – от семейството, работата, партньора, страната, града, дома, тялото.... – все някой друг е виновен, а всъщност са собствените илюзии – непостижими очаквания.

Получава се ситуацията от тв рекламата:

„Хайде на Околосветско!

А не може ли някъде другаде”.

Или родното: „не знам как трябва да бъде, но не и така не е”.

Какъв е лайфхакът?

Удоволетвореността от живота е от ЦЕЛИЯ живот – т.е. приемаме и минусите, че няма идеално щастие, идеални хора...

Още повече, намираме се в Годината на коня – не печелят решения, взети със страх, но в непрестанния бяг трябва да мислим искрено.

Преживяването на истинска удовлетвореност е телесно - то е свързано със заземяването – седим и ядем вкусна храна, избираме себе си – това, което обичаме и ни се иска в момента – не което ТРЯБВА да изберем. За да можем да почувстваме вкуса и аромата, а не да бързаме. Именно това е  истинското удоволствие:  да хапнем в приятен разговор с приятни хора, без смарт-устройства и други дразнители, по възможност и без тв.

Всеки път, когато се почувстваме тревожни,  лайфхакът е: сядаме спокойно, питаме се от какво имаме нужда, за да почувстваме радост/щастие/удовлетвореност! И да си го дадем!

Неудовлетвореността е смес от депресия и тревожност, която е в главата, понеже се противопоставяме истинската нужда на тялото.

Как да излекуваме/да приедолеем това в себе си с прост лайфхак?

В КРАЯ НА ДЕНЯ ДА БЛАГОДАРИМ НА СЕБЕ СИ, НА ТЯЛОТО, НА ХОРАТА ПО ПЪТЯ, НА СВЕТА, НА ГОСПОД. ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ПРЕЖИВЕНИТЕ ХУБАВИ МОМЕНТИ И МОМЕНТИ НА ПРОВЕРКА, ЗА ДА ПРИЕМЕМ ИСКРЕНО ЖИВОТА.

Борис Ангелов