Защо котките ни драскат, как ни показват обич, какво и как мислят: Учените

Обикновено се консултираме за всичко с Гугъл, в това число и за отношенията с домашните любимци. Проблемът е, че инфото там не е твърде надеждно и най-важните въпроси като „щастлива ли е котката ми”, „какво обича и усеща ли любовта ми” и т.н. трудно намират отговор в мрежата. Защото всеки знае какви „аутисти” са котките, непроницаеми и странни, което напряга човек, който ги обича...

Странно е, но въпреки факта, че котките са вторите по популярност домашни любимци след кучетата, знаем толкова малко за тях. Гардиън помага с лайфхакове, почерпени от учените, които задълбочено ги изучават.

Д-р Карло Сиракува от Пенсилванския университет твърди, че за разлика от кучетата, които са по-лесни и за общуване, и за завеждане в лаборатория за изследвания, котките е много трудно да бъдат измъкнати от обичайната им среда. Затова на учените им се налага да провеждат наблюденията си вкъщи, а – разбираемо – повече от тях са притежатели на котки.

„Точно мистериозността им ме привлече и исках да изуча какво мислят всъщност котките, как виждат света”, обяснява д-р Сахо Такаги от Университета в Киото. Миналия месец тя публикува изследване, чието откритие е, че котките всъщност се ориентират по гласовете на своите собственици, дори да не ги виждат. „Това показва неверността на масовото убеждение, че котката се привързва към дома, не към стопанина си”, обобщава докторката на науките.

„Те се привързват към нас, но не демонстрират бурно като кучетата това. Стига им да бъдат близо в същото помещение и да ви наблюдават, за да бъдат спокойни и доволни от живота”, добавя тя пред Гардиън.

„Котките не ни търсят само заради затопленото легло или като източник на протеини, но се привързват истински и към хора, и към други жинотни”, доказал е в изследванията си и д-р Сиракуза.

„Защо ни драскат, когато търсим близост с тях? Защото това е естествена реакция, породена от факта, че те не харесват да бъдат мачкани и целувани в огромното си мнозинство. Те са единаци по своята природа, като наследници на родоначалника на Семейството им – дивата африканска котка”, обяснява още той.

„Не бива да се разочароваме от безстрастното им поведение и липсата на отговор на чувствата ни, както на нас ни се вижда – те не са хора, нито пък кучета”, допълва ученият.

„Котките не са социални животни – потвърждава клиничният ветеринар Карън Хистанд от Университета на Съсекс – не се нуждаят от приятели”.


„Те обаче могат да се почувстват депресирани. Трудно е да забележим кога една котка не е щастлива, защото тя си седи по същия начин, както при доволство. Например, когато стопанинът си остане трайно вкъщи заради локдаун или по друга причина, те се чувстват объркани от променената ситуация, която не може да им се обясни. Ще го забележите по тоалетните навици или консумацията на храна. Тогава добър начин за излизане от кризата е добавяне на пробиотици в яденето им”, установява д-р Сиракуза. Други поведенченски проблеми при котките той забелязва при повлияване на имунната им система.

„Котките имат памет и добре помнят нещата, те са много внимателни”, отбелязват също така учените. „Спомените им са основани на емоции като страх, болка, радост, като всички тези