Защо привързаността ни е кодирана, кои са опасните й стилове и как можем да се посправим с нея, ако е прекомерна?
В миналия ни психологически лайфхак обяснихме разликата между влюбване, любов и привързаност. А днешният е посветен на последната от тях и единствената официално призната от науката.
Да, има си специална Теория за привързаността и обяснение защо се смята за сериозна, докато любовта – не. Четете и ще разберете. Апропо, разбирането е ключът да се посправим с нея, ако заорем надълбоко в нея....
Войната е лошо време за много неща, но супер продуктивен период за психоозите. Така и привързаността е обяснена от тях именно с наблюдения по време на Втората световна война. Учените го извършват върху две групи деца – евакуирани от бомбардирания Лондон и други, които остават в мазетата и бункерите в британската столица.
Парадокс, но се оказва, че по-пощадената психика, да не кажем - по-щастливата е на частта от хлапетата, които остават под грохота на войната в епицентъра на терористичните атаки на нацистите. Евакуираните деца се чувстват по-зле от останалите с роднините си в града.
Така в практиката се доказва Теорията на привързаността, която стъпва на основата: всички имаме биологически обусловена потребност да бъдем с някого.
После изследванията показват, че това не важи само за децата. С възрастта не се променя потребността от привързаност. А даже се усилва и се превръща в естествена нужда, както от въздух, храна, вода.
Когато съпругата му пита откривателя на теорията защо нарича „привързаност” онова, което на английски се определя с еднаквата на този език дума за любов и обич, той отвръща:
„Думата любов звучи ненаучно, затова привързаност”!
И, както всичко в науката, и тя е подразделена, защото не бива една и съща при всички и във всеки случай.
Привързаността си има следните стилове:
Надеждна/Безопасна/Сигурна – това е, когато сме привързани, но смело казваме „да” и „не” и от двете страни в едни отношения. На хората просто им е добре заедно, т.е. при възможност получават задоволяване на потребностите. Това е и формулата за безболезнени отношения, без да бъдат перфектни.
Тревожна – при този стил привързаност има постоянно съмнение в другия, усещане за неудобство, но не и паталогично. Всичко в отношенията или немалко е подлагано на постоянни проверки и контрол. Често това е възпитавано и се появява у деца на родители, характерни със смяна в настроенията и отношенията с наследника. При такива хора раздялата е болезнена драма, „малка смърт”, както в поезията и песните.
Избягваща – уж човекът не се нуждае, винаги може да напусне отношенията, но не го прави. Тази форма на привързаност е по-сложна – тя е свързана с отрицание, поради отхвърляне в детството – появява се при хладни отношения/често отсъствие на родителите, недостиг на обич и внимание, тъжни страници от личната история. Обикновено тази психологическа постановка пречи на развитието на отношенията, създава усещане за празнота, понякога дори и за собствена липса. Нерядко се вижда като забрана за емоционалност. ЧЕСТО СЕ СМЕСВА С ТРЕВОЖНАТА и има свойството да се повтаря с различни партньори и да руши поредни отношения.
Какъв лайфхак за справяне с втория и третия тип може да се изсмисли:
Стилът на привързаност е почти невъзможно да се промени и много зависи от другия човек. Ако двамата са с различни стилове привързаност, важно е кой е по-силно привързан. Най-трудно е съчетаването между човек с тревожна и друг с избягваща привързаност, а е често срещано и в приятеството, и в любовта, и във фамилиите.
Ключът към преодоляване и основен лайфхак:
Разбирането – например на границата между загриженост и контрол - сваля въпросите и помага за създаване и поставяне на здравословни лични граници при взаимно съществуване.
Ако човек не може или не е сигурен, че въпросът може да се отметне самостоятелно и с другия човек, професионално се препоръчва т.нар. и много модна Емоционално фокусирана терапия – трениране на вниманието към емоциите на другия, направлявано от психолог.
Борис Ангелов