19min.media

Защо рационализацията не може да бъде оправдание, когато вършим гадости?

Преди старта на новата учебна година и при темите от лятната ваканция с агресията като зависимост сред тийнейджърите, посвещаваме нашия днешен психологически лайфхак на онова, което експертите наричат "рационализация".


Групата убийци от Пловдив с помощта на полицията и свързани с нея медии под пагон опитаха да оправдаят убийството на 37-годишния мъж, останал кръгъл сирак на 12 и отгледал сестра си (а и себе си) по чудо точно с рационализация - наказвали го, понеже бил педофил. Иначе защо бил отишъл на среща със 17-годишно момиче, което се представя за 15-годишно? Защитен механизъм за немислимо оправдаване на убийство, извършено по особено жесток начин от група млади хора. Които са си въобразили, че те имат властта да наказват, когато в демократичното общество монопол върху насилието има само държавата и то единствено на базата на писани правила, които наричаме закони.


Много пъти сме се връщали към темите от сериала Юношество и механизмите, по които действа подобен род психика - насилваният се чувства овластен от всемирната справедливост да насилва като отговор.


Което прави по-лесно разбирането на психологическата рационализация като (не)съзнателен защитен механизъм, при който човек дава логични и приемливи обяснения, за да скрие истинските, често болезнени или неприемливи причини за своето поведение, мисли или неуспехи. Или за насилието, което осъществява.


Според психоанализата защитните механизми като рационализацията са конфликт между съзнанието и подсъзнанието.


Рационализацията би следвало да идва от първото - "рацио" е "разум" в превод от латински, а в производните от него романски езици, воглаве с първия от тях - италианския, носи корена на думата, която превеждаме като "причина". Същото е преминало оттам на испански, на френски, а от него - и на английски език.


Въпросът е наистина ли е разумна и има ли реална причина за психологическата рационализация на убийците от Младежкия хълм в Пловдив? Всъщност, в техния случай е точно обратното - неразумно е човек да се мисли за Господ и да иззема функциите на държавата, само защото така му е хрумнало и не е могъл да сдържи своя подтик - по тази тема писахме подробно миналата седмица.


В случай, че не успява да сдържа тази възбуда, както обяснихме с примери от други пристрастявания - хазарт, пазаруване, спорт, дигиталните устройства и мрежите, проблемът се превръща в зависимост, а това е психическо заболяване, класифицирано като "разстройство", т.е. разпад на личността и нормалността.


Лайфхакът за преодоляване на този проблем, освен постепенното налагане на вътрешен контрол и баланс, би могъл да бъде потапяне във вярата, защото християнството неслучайно дълбоко се занимава с проблема с насилието и смирението, а негови тълкуватели в литературата като Достоевски създават произведения като Престъпление и наказание.


Което води до логичното заключение, че няма лошо и би било лайфхак за тийнейджърите да имат някаква подготовка в училище по темата, за да различават добро и зло и границата между реалното и виртуалното. Която явно липсва, след като младите убийци от Пловдив с гордост бяха документирали деянията си с фото и видео, което бяха споделили. Повторение на престъпление на техни връстници в Щатите миналата година, за което бяхме писали, когато 9 техни връстници убиха свой съученик и също филмираха и разпространиха в социалките "подвига" си.


Борис Ангелов