Защо сме нашето минало и какво е личната мистика?
Отражението на нашето минало е поведението ни, нашите добри и не така добри постъпки, действия, идеи и мисли.
На тази база според Дако всеки изгражда своята интуитивна лична мистика – неговият често несъзнаван или непълно съзнаван отговор/реакция на важните въпроси.
В този смисъл това, което наричаме „осъзнаване”, „прочистване” и как ли не още е много проста работа – опит да разберем онова, което виждаме/срещаме по пътя към върха/целта/бъдещето, като го свързваме с вътрешното си поведение.
Дако смята, че по тази причина е много глупаво да се анализира отделен комплекс, отделен проблем, отделна проява на поведението, психиката, характера. Според него изолиране = унищожаване. Но безсмислено, защото не ни учи на нищо.
Той вижда процес, в който всички частици на поведението, психиката, характера са в непрекъснато движение и преливат една в друга като обясняват една друга. В непрекъснато взаимодействие без никакво предимство. Т.е., ако имаме комплекс за малоценност и Едипов комплекс, те трябва да се разглеждат, осъзнават и преодоляват не поотделно, а заедно – иначе няма никакъв смисъл, защото няма да има резултат.
Всъщност, победата над тези особености, които всеки къта в себе си, понякога дори без да обръща или без да иска да обръща внимание на това, е именно личната мистика. Тя е определена от Дако като вътрешното ядро на личността. Без да изясним какво е то в нас, няма как да получим истинска социална адаптация, а с това спокойствие и душевно здраве, без което е невъзможно и физиологичното. Наричат го напоследък „интегритет” или единство на личността. По-просто и по-правдиво название е спокойствие – вечния стремеж към съвършенство, както би го определил поета, а в науката го наричат хомеостаза.
Друго подходящо наименование е вътрешната свобода, за която вече сме писали. Интегритетът на личността си се нарушава от рано заради намесата на другите хора – основно родителите на първия етап, и на средата. Те непрекъснато ни „учат да живеят”.