Втора част от сензационната книга на Минчев за криптокралицата Ружа Игнатова

Запознанството ни с д-р Игнатова.

Ружа се появи при мен чрез ексцентричен фризьор, който вероятно бе извъртял нещата така, че да припечели нещо от това запознанство. Според приятели бил и казал- „Ружа, трябваше да спя с Евгени, за да го накарам да се срещне с теб“. Ружа дойде в качеството си на собственик на малък фризьорски салон, в една пряка на столичния булевард Витоша. Приятна, леко закръглена жена, словоохотлива, но с премерен речник. Салонът едва ли имаше 35 квадратни метра и се почудих какво да и поискам за да удовлетворя и двете страни. Преди да отворя уста, тя отвори дамската си чанта и така разбрах, че имам работа със сериозна личност. Попита ме как да кръсти салона си и без да се замислям и предложих да се казва Rouja.

Имаше докосване с френската дума за червено и с името на нашумял парфюмерист. Намирането на име стана повод да вечеряме, като Ружа настоя че предложението е фантастично, но тя иска да направи и козметична линия с това име. Ружа криеше нещо отвъд желанията си да бъда само неин Пи ар, бързо се превърнах в неин изповедник. На една от срещите ни я запознах с българския политик Соломон Паси, който обича да разрошва косите ми на публично място. Тогава открих в Ружа една прикрито, но симпатично властна жена, която не си губеше времето. Мисля, че в любезността си, дори не подаде ръка на Паси. Замазах този „гаф“ с една усмивка и схванах, че тази жена се цели някъде много по-високо.

 Следва продължение...