Асен Блатечки: Фенка ми предложи 500 лева за секс

Вярно ли е, че ще участваш в Стъклен дом?
Не. Досега никой не ме е търсил. Доста хора ми се обадиха да ме питата, но за този етап няма нищо.

С какво се занимаваш в момента?
Преди два дни се върнах от Гърция, където бях на море. Сега отново почвам да играя в бургаския театър.

Имаш ли критерий по който подбираш поканите за роли?
На първо място са хората, с които ще работя. Дори текстът не е толкова важен, колкото колегите. Моята теория за тази професия е, че нещата се получават когато човек се забавлява. Гледам точно това да правя по време на репетициите и на представленията след това. Много мразя, когато се стига до катарзис или реплики от сорта изкуството иска жертви.

Какво е да си сексимвол в България?
(избухва в смях) Ако питаш жена ми, никакъв секссимвол не съм. Даже сега, когато чу и излезе от стаята, за да не се смее. Иначе, когато човек стана малко по-известен, винаги се превръща в секссимвол. Популярен си, имаш много фенки, или фенове. Много ми харесва отговорът на Аня Пенчева в едно интервю. Питат я: „Какво е да си сексимвол толкова дълги години?”. И тя казала: „Ох миличка, вече само символът остана” (смее се). Не знам к’во е. Изобщо тези етикети се използват у нас много неуместно: звезда, сексимвол. Сексимвол е бил Елвис Пресли и Том Джоунс, на които са им хвърляли бикини и сутиени. Плюс това в България звезда… Има някои хора, които само се мислят за звезди.

Харесва ли си да играеш секси роли?
На мен ми се играе всичко. В Секс, наркотици и рокендрол в Модерен театър играя 10 роли за час и половина - съвършено различни постановки. Общо взето, това ми е любимото представление, точно защото правя каквото си искам и играя супер различни неща. И за пореден път идват някакви хора и ми казват “Ама, тя тая пиеса е писана за тебе”. Ама, как е писана за мен, като играя десет различни роли. И така.

Имаш доста почитателки. Как приема това съпругата ти?
Нормално. Няма проблеми с това нещо.

Имаш ли спомен от фенка, която ти е отправяла неприлично или нестандартно предложение?
Ух! Страшно беше по едно време. Имаше една много смешна случка. Тук даже често си я разказваме. Играем „Хамлет” и има една сцена когато Хамлет казва на Офелия: „Госпожице мога ли да легна между коленете Ви?” Тя отговаря: „Не господарю!” На поредно представление разиграваме тази сцена с Мария Сапунджиева, казваме тези реплики, а от залата се чува: „Между моите може….” (смее се). Гласът на момичето беше изтръгнат от дъното на душата й. Настана страшен смях на сцената. Аз започнах да вия, а на Мария и потекоха сълзи. Жената си ми предложи пред 500 човека.

Помниш ли първата си любов?
Да, да, помня я. Казва се Мариана, и бях на 5 или 6 години, когато я срещнах. Не, бе, сериозно. Тя ходеше на детска градина, аз отивах да я взимам, защото не ходех на детска. Отивах да я взимам, познавахме се с техните. Те се познаваха с нашите. Първата ми целувка беше именно с нея, на един хамак, под едно одеяло... Тя беше с червена коса и лунички. Като Пипи Дългото чорапче. Беше много хубава.

Дълго ли бяхте заедно?
Ами, не, защото те се преместиха, тъй като трябваше да учим заедно, да ходим на училище и те избягаха. Родителите й се преместиха в другия край на София, само и само за да не сме заедно в училище. Да ни предпазят, за да успеем да завършим училище. Защото бях доста луд.

За коя роля съжаляваш, че не са ти я дали?
Нямам такава роля, защото аз за каквото си мечтая рано или късно се случва. Не съм имал роля, за която да съм си казвал: „Ето тази роля трябва да я изиграя задължително, това ще е ролята на живота ми”. Имам някакви роли, които бих искал да изиграя, но тя не е една. Не мога да кажа, да речем, Ромео.

Изкарват ли се пари от театър у нас?
Трябва да си скъсаш задника, за да изкараш нормални пари от театъра. Много работа е, но е огромно удоволствие.

Спомняш ли си първия кастинг?
(смее се) Първият кастинг на който се явих, беше за чужда продукция, асистент-режисьорката Ваня ми беше приятелка, бяхме снимали заедно италиански телевизионен филм. Отидох на кастинга и тя ме попита дали искам да ми превежда, аз й казах: „Глупости, как ще ми превеждаш, аз ще се разбера сам с режисьора.”
Пита ме режисьорът колко роли имам в театъра, отговарям му, че имам четири – бях току що завършил. И той продължава: „Какви роли?”, аз отговарям: „Дификълт” (Difficult – трудни). Пита ме за киното, ми викам: „Имам три филма” , „Какви роли?”, пита режисьорът, аз пак: „Дификълт”. И Ваня ме пита: „Асене, ти какво искаш да кажеш?”, аз: „ Ми различни роли”, тя: „Аха, дифрент” (different). Много се смяхме тогава всички, но ме взеха.

Какво е нивото на културата в България?
Каквото си го заслужаваме – много ниско.

Играеш в комедията Вражалец с Димитър Рачков и Любо Нейков, и през цялото време не успяваш да си сдържиш смеха?
Еми с тия идиоти отстрани (смее се), как мислиш, те са пълни изроди.

Рачков така се развихря, че даже брейк започва да танцува.
То да беше само брейка, последния път ми завря пилешкото бутче, което ядем на сцената, в ухото. Те са много смешни, много се обичаме и си правим смешки и на сцената. Това тръгна още от премиерата. Митко тръгна да ми казва нещо, докато ядеше пиле и парче от месото ми се залепи на клепача, като почнахме да се смеем – 10 минути - то не може да се продължи по никакъв начин. Оттогава не е имало представление, на което ние да не се смеем.

Какво е най-откаченото нещо, което си правил на сцената?
Ауу, това е страшно. В една поставка трябваше да изляза от една вана чисто гол, само по сапун. И свършва представлението – всичко мина ОК и отидох в кръчмата с баща ми. Той изпи три водки за отрицателно време и ми каза: „Ми, сине, то ти се виждаше палката, бе! Само така, моето момче, няма да ни срамиш“.

Вярно ли е, че за филма Мила от Марс не си взел хонорар?
Това беше студентски филм и никога не съм вземал пари от студенти. Но в края на краищата Зорница-София ме накара да подпиша договор за процент от евентуална печалба. Може би година и половина по-късно ми се обади и ми даде каквото ми се полагало по договор. Стана ми много мило.

Усеща ли се кризата в театъра?
Аз не съм на щат никъде. Ако финансовата криза се е отразила в България, аз наистина не я усещам, защото всички постановки, в които участвам, са препълнени. Носят допълнително столове, освен това билетите са вече на съвсем нормални цени. Във Варна билетите са по 25 лева, но залите са винаги препълнени. Това означава, че хората имат средства, за да отделят за театър.

Бунтар ли си?
С годините ставам все по-малко. Иначе да.

Каква е играта зад кулисите?
Там всичко е нормално. Няма игра само се забавляваме.

Най-големият ти гаф?
И тук историята е уникална. В университета трябваше да играя в пиеса заедно с Наум Шопов обаче взех, че я пропуснах. И ме наказаха.

Какво се случи?
Ми просто бях с една мацка, бе пич (смее се)! Цяла вечер обаче нещо ме ядеше, че нещо съм забравил. И се оказа, че съм забравил за постановката. Накараха ме да си платя и това беше.

Щастлив човек ли си?
Определено съм много щастлив. Имам си всичко.

Колко важна е любовта?
Изключително важна. Без нея няма да има живот.

Какво значение имат парите?
Необходимо зло. И без тях не може.

За какво се молиш най-често?
Не се моля.

Какво не можеш да си простиш?
Няма такова нещо.

Кое е най-голямото ти постижение?
Семейството ми. Дори и наградата Оскар не може да го замени.

С какво печелиш хората?
С честност.

Коя е най-голямата ти загуба?
Родителите ми.

Имаш ли истински приятели?
Да. Много са. Това е щастието – приятелите.

Какво е нелечимо?
Простотията.

ИЛИ/ИЛИ

Сълза или смях?
Смях с кофи.

Театър или кино?
И двете.

Брюнетка или блондинка?
Червенокоса.

Сцена или уют?
Уют.

Красив или интелигентен?
Интелигентен.

Пари или слава?
По-скоро пари.

Обичан или уважаван?
Обичан.

Рачков или Мамалев?
Ауу, тук е страшно! Не мога да избера.

Левски или ЦСКА?
Бербатов.

Бойко или не?
Бойко.

Никола Шентов