Водене на дневник за психобаланс и позитивно мислене: какво правим с времето в карантина

Научихме от знаменития актьор Владимир Карамазов един безценен лайфхак, поднасяме ви го като пети в нашата поредица. Той го беше "откраднал" от своя колега. Тайната е проста. Състои се в отваряне на дневник. Във време на домашен арест психологическото напрежение от затворничеството се засилва. Негативните мисли, особено ако човек следи паникьорските и неадекватни изявления на Щаба и на правителството, се умножават. Домашното насилие не е добър изход за освобождаване на напрежението, а се очаква и бум на такива изстъпления. Няма и как да се правят истински сеанси с живо общуване с психотерапевт, а във видеовръзка изобщо не е същото. Основният принцип на всяко лечение е признаването на проблема - казват, че било половината му решаване. Именно за това помага поддържането на дневник. Не, това не е инфантилно. Напротив, много е съвременно. Основният проблем за повечето хора във време на пресищане с информация и виртуално общуване, е загубата на връзката със себе си. Имаме ли с какво да се похвалим? Какво не можем и не искаме да споделим с другите? Какво истински ни тревожи, притеснява ни? С кое трябва задължително да се преборим?

Какъв е нашият план за действие след приключването на тази неприятна извънредна ситуация - кои са първите неща, които искаме и трябва да направим за себе си, кои са новите ни стратегически цели - за нас, за близките ни, за обществото? Ето това е най-важният въпрос в момента.

А винаги: за какво благодарим? Всеки ден има за какво. Така придобиваме спокойствие на духа и положително мислене.