Край с Кремиковци

Кремиковци спира. Това заглавие на 19 минути преди два месеца, базирано на достоверен високопоставен източник в Министерството на икономиката, шокира мнозина. От днес най-вероятно то ще се превърне във факт. Държавата спира да дотира с над 5 милиона месечно подаването на газ за най-големия замърсител на София. Работниците и служителите от комбината пък отново протестират в центъра на столицата днес. Искат да получат поредните свои забавени или забравени заплати. Интересно е само защо ги искат отново от държавата, която отдавна не е собственик на комбината.

Агонията на завода край София, който отдавна бе напуснат от всички читави кадри, започна през 1998 г., когато правителството на Иван Костов спазари предприятието за 1 долар.

Какво може да направи човек с един долар? Нищо особено ще отговорите вие.

Да, ама не. Някои хора стават милиардери за един долар. Ако искате жив пример – ето ви Валентин Захариев, който попадна в последната класация на милиардерите в Източна Европа на полското сп. Впрост и на българското сп. СЛАВА.

Как става чудото? През 1999 г. правителството на Командира продава срещу 1 долар комбината Кремиковци на фирмата Дару металс на Валентин Захариев.

Собственикът се задължава да покрие 635 милиона дългове и да направи 300 милиона долара инвестиции. Дали някой по онова време е проверил дали е възможно тази магия да бъде осъществена от една малка българска фирма? Едва ли.

Поради това “недоглеждане” държавата отпуска веднъж помощ от 183 милиона лева и втори път опрощава задължения на комбината на стойност 201 милиона лева към държавни фирми като Булгаргаз. Така на практика запълва две-трети от дълговете на предприятието. Това е добър коментар за заклинанията на Синята коалиция днес, че срещу нея била олигархията, анализират икономисти.

После Захариев продаде Кремиковци доста изгодно за него – не за 1 долар, а за стотици милиони евро според различни оценки. И дори не си плати овреме данъците, което според изявление на тогавашната шефка на НАП Мария Мургина неотдавна, било нормално.

Избухна и скандал, понеже тя се опита дори да му прави имидж, че бил данъкоплатец на годината. Добре, че беше пресата, та да огласи безумието. Според закона в България неплащането на данъци не подлежи на награди, а на съд. Но и друг олигарх, възникнал по времето на Костов – Красимир Стойчев имаше сходни проблеми във връзка с друга голяма продажба, ако се вярва на публикации във в. Монитор навремето. Дали ги е оправил?

Изненадата е никаква като имаме предвид, че точно Командира навремето назначи Мургина на важен пост в данъчната администрация. 

На 10 април тази година фирма, смятана за близка до Захариев, обяви, че може да наеме Кремиковци. Информацията бе разпространена чрез синдикатите в завода. Те би трябвало да са му най-бесни, понеже от него започна бавенето на заплати. Но не ругаят него, а държавата.