Олигарсите: Сашо Дончев – Студента и Академика

1998 г. и 2008 г. си приличат по някои работи. Една от тях е, че и тогава, и сега темата за газа е сред водещите месеци наред. Покрай нея навремето научихме името на Сашо Дончев. Тогава негов пиар беше Волен Сидеров – да, същият от Атака. Боен другар пък му беше Илия Павлов от Мултигруп, към чийто кръг поне публично числяха и Овъргаз. Тогава се водеше така наречената Газова война между Мулти и правителството на Костов, което спечели и спора, и Сашо Дончев.
Всъщност, той май е бил добре с всички правителства. И сигурно това се дължи на неговото поведение, което някой американец би определил като low profile. Това е човек, който не обича да се пише нито за него, нито когато синовете му си купят Поршета за по неколкостотин хиляди евро.
Ще ви разкажем приказка за Сашо Дончев, но преди това нека да направим кратка справка за цената на газа, доста по-стабилна от тази на нефта по принцип. А ето сега и приказката:    
“През 1993 г. “Овъргаз“ беше на 2 години, имахме си вече и сравнително голям офис, дори бяха ни обирали един-два пъти. Писах няколко пъти на Вяхирев(б.р. Рем, шеф на Газпром тогава), че ако иска да успее в България, трябва да върви с мен. Предложенията ми са били заведени там в папка “Студента“. Така се започна”, казва той в програмно интервю за Тема.
Днес, 15 години по-късно Студента е станал Академика. Сашо Дончев има званието академик от Руската академия за технологични науки. Носител е на американската награда за автоматично заваряване на магистрални тръбо­проводи. Сашо Дончев е роден на 7 септември1953 г. Завършил е Държавната академия за нефт и газ „И. М. Губкин” – Москва, специалност „Строителство на магистрални газопроводи”, и Университета за национално и световно стопанство – София, специалност „Външнотърговски отношения”. От 1978 до 1990 г. работи в „Газстроймонтаж”, последователно като технически ръководител, проектант, началник отдел „Транзитен газопровод Русия – Турция” и директор на Строително-монтажно управление по изграждането на магистралния газопровод „Тула-Москва-Киев”. През 1991 г., заедно с няколко свои колеги, създава „Овергаз” ООД. В момента ръководи повече от 1800 служители в сграда в покрайнините на София, а най-известна през годините сред тях е пиарката му – Нери Терзиева. Дали тя го е отвела на онзи купон в ресторант Олимп на Славчо Христов, който предаде банката си на Цветелина Бориславова, а на партито хора като Маргините събираха пари за кампанията Петър Стоянов – президент, това не е ясно. И няма огромно значение, понеже се е случило в далечната 1996 г.
Към него все се задава въпросът оскъпява ли фирмата му газа за България. А той отвръща в собствения си в. Сега: "Овергаз" не е посредник, а доставчик на руски природен газ за България. Такива доставчици са още "Булгаргаз" АД и WEEH. Заслугата за почти най-ниската цена на природен газ в Европа е най-вече на "Овергаз" и "Газпром". Онова, което е безспорна заслуга на г-н Бакърджиев и неговия екип, е безвъзвратно загубената възможност за допълнителен транзит на руски природен газ в обем на 16 млрд. куб. м годишно. В паричен еквивалент това означава не по-малко от 85 млн. долара годишно”.
В момента Дончев усилено газифицира страната, но не е останал без конкуренти. Именно покрай това името му бе замесено преди година и половина в един неприятен сюжет. Това стана заради участието на убития през пролетта на 2007 г. кюстендилски бизнесмен Сашо Тасев. Последната му мания била обществената газификация. Според в. Стандарт: “в последните месеци той е успял да се пребори с конкуренцията на шефа на "Овергаз" Сашо Дончев в няколко града. С фирмата си "Промишлена газификация" Тасев успява да спечели битката за синьото гориво в Сливен. Основен конкурент му е фирмата с общинско участие "Газификация Сливен", в която 80 на сто от дяловете държи Сашо Дончев. Малко след убийството през януари на кмета на Елин Пелин - Янко Янков, местната община започва преговори на кого да продаде дял от общинската фирма за газификация. Общинарите са разговаряли с четирима кандидати, сред които "Овергаз". Най-малък дял в съвместната компания "Газо-енергийно дружество Елин Пелин" иска Александър Тасев. Преди няколко години Сашо Дончев искаше 70 на сто от дяловете, но сега падна на 34, колкото и Тасев. А кметът Емил Бозев изнуди общинските съветници да приемат Александър Тасев."
Попитан какво е да бъде богат човек в бедна страна, Дончев отвръща: “Мисля, че не е комфортно. За съжаление не мога да споделя моя опит, тъй като не считам себе си за богат в тоя смисъл, в който вие ме питате”.