Ердоган и кюрдите скочиха летвата на вот под дулата на автомати

Двете основни въпросителни около изборите в Турция бяха решени „с малко, но завинаги”. Хем президентът Ердоган, на вид доста немощен, спечели втори мандат, като мина необходимите 50%+1 глас, за да не изгуби на втори тур от основния опозиционен кандидат Индже, хем прокюрдската Демократична партия на народите не просто скочи високата летва за влизане в парламента от 10%, ами подобри резултата си от последния вот в края на 2015 г.

Тайпи, както го наричат премиерът ни, взе 52,54% при 99% преброени бюлетини срещу 30,68% за Индже, докато прокюрдската партия печели 11,67%, пише Гардиън.

Това даде повод на Ердоган да заяви, че Турция преподавала урок по демокрация, който светът тепърва щял да изучи. Тази работа не е много ясна, защото изборите удариха гумен печат на неговите реформи. Отсега „демократичният султан” ще бъде шеф на изпълнителната, законодателната и съдебната власт едновременно. Основният принцип за разделението им, който в продължение на век доминираше в страната, е отменен. Сега Ердоган става президент, премиер, шеф на парламента, назначаващ съдиите и прокурорите, чиито решения подлежат на неговото одобрение.

„Пускането” на прокюрдската партия в парламента е прах в очите, защото на практика депутатите вече просто се превръщат в машина за гласуване на проектите на президента. Те нито ще избират правителството, нито ще го подлагат на парламентарен контрол, пред тях никой няма да се отчита за нищо. Просто ще слушкат и ще папкат, а който не е доволен, както става и сега – ще лежи в затвора при пълното мълчание на ЕС, САЩ и всички останали.

Интересно бяха проведени и изборите. Даже Първи канал на приятелски настроената към Ердоган руска телевизия предаде кадри с бронирани машини до участъците за вота в самите центрове на големите градове. Както и хора с автомати в пълна униформа и то на спецчастите до урните. И още нещо – вместо на място, както се броят във всички държави, бюлетините бяха централно откарани в Анкара, откъдето извадиха и резултатите, които не биха могли да бъдат нито контролирани, нито гарантирани, нито потвърдени. Оставяме настрана арестите на чуждестранни наблюдатели и то от ЕС....

Доколко свободни и демократични са тези избори под дулата на оръжията?

 Защо Брюксел и Вашингтон, за София (при едва 25% за Ердоган на гласувалите у нас турски граждани) дори не си струва да говорим, не коментират очевидните ужасяващи факти?

Къде изчезнаха евроатлантическите ценности?