Не щат Т. Дончев за премиер, не е отказвал

"Слуховете, които си пуска Томислав Дончев, че бил отказал да става премиер са доста пресилени. Истината е, че никой не го е искал. Още по-точно казано: не го щат за министър-председател", коментира пред 19 минути много високопоставен източник от правителството. Това е обезсмислило и струващата стотици хиляди лева като логистика - и вероятно много повече като пиар - партийна конференция на поляната под слънцето в сряда в сдобилия се с ново име покрай боя над журналисти, адвокат и икономист от страна на охраната на ГЕРБ КЮ-Тек парк.  Наричаният на майтап от другите министри Конфуций габровец стана печално известен преди дни с мъдростта си, че щял да спечелва гражданска война, което е истински черен печат или черен знак в политиката. Такова нещо не си е позволявал да изрича никой български политик след Белия терор от 1923-25 г. у нас. Класика е обаче друг коментар на заместник-председател на Министерския съвет: "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер". По отношение на Дончев се напомня и казусът с ремонта на НДК, който вече е в съда, а той е ресорен вицепремиер по време на случая, т.е. би следвало да е разписвал документи и респективно - да носи отговорността за това.

За дясната ръка на Томислав и в момента социален министър Деница Сачева засега поне сред управляващите има малко гласове против, като неин основен коз е близостта й с Валери Симеонов по каузата им срещу майките с деца инвалиди. Разбира се, на нея веднага ще бъдат напомнени някои неудобни и необясними моменти от имуществените й декларации, за които се носи отговорност по закон, ако някой я потърси, както и по други твърде неприятни биографични и управленски моменти. Ние помним пред кои властови кабинети висеше и за какви пари говореше по времето на Орешарски например.

Големият проблем всъщност е отказът на кабинета да вземе каквито и да било мерки да се изпълни закона, който налага задължително машинно гласуване. Дори вотът да е редовен - през март догодина, изтичат последните дни, в които да се набавят апаратите и да се адаптират, както си му е редът, без да става драма и театър. Машинното гласуване е нежелано от управляващите по две прости причини - не дава възможност за правене на неугодните за тях бюлетини невалидни и прави невъзможни десетките поправки в изборните протоколи. Освен това отпада възможността да се отчита платен или корпоративен вот със снимка на "вярно" попълнена бюлетина - машините не са в тъмни стаички и вотът се подава за части от секундата.