С това здравеопазване и тази власт - такъв отговор на епидемията

Претоварени болници, прехвърляни като футболна топка пациенти от една институция на друга и от едно лечебно заведение в друго. Недостатъчни и изнемогващи спешни екипи. Изгубени в хаоса човешки животи. Така изглежда "подготвената" българска здравна система, която в последните седмици дава на късо заради бързо растящия брой болни с коронавирус, пише Медиапул.

Но здравната ни система изглежда така и в нормално време. Кризата просто задълбочи проблемите.

Мнозина се питат защо здравната система се оказа неподготвена да поеме първия по-мощен наплив от заразени, след като от март насам управляващи, лекари и експерти обясняват, че първоначалното затваряне на държавата целеше здравеопазването да бъде подготвено. И за изминалите седем месеца то успя да се подготви в някои отношения, но не и организационно.

Системните проблеми

Българската здравна система влезе в епидемията с тежки хронични проблеми, които би било нереалистично да вярваме, че коронавирусът ще убие. Точно обратното – под натиска на епидемията те се задълбочиха.

Сред тях са зле платените и демотивирани медицински кадри на определени нива, специалности и болници, които останаха такива и в извънредната обстановка. Ниска болнична хигиена, която е една от причините за големия брой заразен медицински персонал, наред с умората. А това оставя извън строя все повече клиники и отделения, на които би могло да се разчита. Подбор на пациенти в част от болниците- практика, при която част от лечебните заведения изнасят тежките, трудни и зле финансирани пациенти, докато останалите работят с леки случаи и доходоносни пътеки.

Властите толерираха тези практики в нормална ситуация, толерират ги и сега. Пациентите с коронавирус се оказаха сред нежеланата и финансово неатрактивна за болниците група (лежат прекалено дълго, носят малко пари, поглъщат голям кадрови ресурс). Липса на електронно здравеопазване в съчетание с тромава и бавна администрация, която товари лекарите, болниците и пациентите със сложни процедури за тестване, прегледи, търсене и оказване на помощ, е друг системен проблем.

Какво беше направено?

Със затварянето през пролетта и забавянето на епидемията през лятото беше спечелено време, в което излязоха много научни данни как лекарите по-успешно да лекуват пациентите с коронавирус. С държавни средства и дарения бе закупена някаква апаратура, която да осигури по-голям брой болнични легла от съществуващите. Пазарът беше залят и бяха подсигурени известни запаси от лични предпазни средства – маски, гащеризони, ръкавици, шлемове, очила, каквито в началото липсваха. Осигурени бяха лекарства. Специалистите натрупаха клиничен опит за лечението на заразените преди те да залеят системата.

Беше създаден и план – поне на хартия - с колко болнични легла, обезпечени със съответната апаратура и персонал, разполага здравната система, за да поеме повишения брой болни: общо 8415 легла на национално ниво, от които 7307 за консервативно лечение и 1108 за дихателна реанимация.