Каква е играта на Булгаргаз с азерския газ?

 Къде е азерският газ? Защо не идва цялото договорено количество, за да се намали цената за потребителите? Върти ли държавното дружество "Булгаргаз" игри с по-евтиното синьо гориво на газовите борси за собствена печалба? Изнася ли суровина от газохранилището в Чирен за чужбина, от което се възползват други играчи и клиенти? Застрашава ли това енергийната сигурност? Може ли страната да остане без газ и на студено?

Това са част от въпросите, които все по-често се въртят в публичното пространство през последните месеци на ненормално скъп газ на европейските борси, пише Медиапул. В началото всичко това се дискутираше в по-тесни експертни кръгове. Но след идването на новата власт през декември една от най-горещите обществени теми е начинът, по който "Булгаргаз" управлява газовите си потоци и формира цените за българския пазар. И няма как да е другояче, при положение, че има битови клиенти, отопляващи се директно с газ, които са получили декемврийски сметки за над 900 лв.

След десетилетия само на руски газови доставки при цена, вързана към петролните пазари, днес българските потребители са изложени в голяма степен на сътресенията на европейските газови борси. От март 2020 г. именно борсовите цени формират 70 процента от стойността на газа, купуван от "Газпром". Своеобразна спирачка срещу още по- рязък ръст на газовите цени у нас е влезлият в сила от 2021 г. договор за доставки на азерски газ. Макар "Булгаргаз" да не успява да внесе целия годишен обем от 1 млрд. куб. м, обяснявайки това с незавършената газова връзка с Гърция, държавният доставчик постоянно изтъква, че именно заради азерския газ цените у нас се движат с 25 до 35 процента по-ниски нива спрямо европейските газови борси. Причината е, че цените на азерския газ са изцяло вързани към нефта, а той поскъпва по-малко от газа.

Доставчик под прицел

Енергийният министър Александър Николов миналия четвъртък изчисли, че загубата на българските потребители от това, че "Булгаргаз" не внася пълните количества азерски газ от находището "Шах Дениз ІІ", е 1.5 млн. лв. дневно. Ден по-късно пък сметна, че ако всички договорени обеми газ се получават по алтернативни трасета – 1 млрд. куб. годишно, цената би била с 10 процента по-ниска.

Цялата щекотливост на въпроса с азерския газ идва от това, че "Булгаргаз" систематично отказва да каже какви точно количества внася от "Шах Дениз ІІ", позовавайки се на търговска тайна и клаузи в договора. Неофициалната информация е, че за цялата 2021 г. постъпилият у нас азерски газ е около 350 млн. куб. м или малко над една трета от договореното. Уверенията на шефа на дружеството Николай Павлов са, че всички взети количества се включват в цената, която се внася ежемесечно за утвърждаване в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). За януари тя е 133.41 лв./МВтч - поскъпване над 30 процента спрямо декември. Именно на тази утвърдена от КЕВР цена, "Булгаргаз" реално продава суровината на предприятията, газоразпределителните дружества, топлофикациите, а над нея вече продава на двете двете газови борси – държавният газов хъб "Балкан" и частната "Българска енергийна търговска платформа". "Булгаргаз" по закон е длъжен да доставя на хъба определени количества – процент от потреблението за предходната година, който ежегодно нараства.

Именно борсовите сделки на газовото дружество са повод за съмнения сред пазарните играчи, че то е в сговор с определени търговци, които купуват значително по-евтиния спрямо съседните пазари газ и го продават зад граница. Публично известните досега дестинации са Италия и Румъния. Преди дни енергийният министър съобщи, че се проверява дали "Булгаргаз" е продал евтин газ от хранилището в Чирен за Румъния. Павлов обяви това за абсурдно и обясни пред Mediapool, че запасите се ползват само за вътрешния пазар.

Ще се вдигне ли булото на търговската тайна?

Търговската тайна, на която шефът на "Булгаргаз" се позовава, и фактът, че енергийният регулатор в ценовите си решения не дава абсолютно никакви данни за формирането на цената, са основните причини да се смята, че с тези количества се извършват злоупотреби. В предишни години КЕВР публикуваше поне количествата газ, които влизат в цената. Посочваше се колко се внася от "Газпром", зимата – колко се добива от Чирен, включително колко е от местния добив, когато такъв все още имаше. Днес решенията на комисията съдържат единствено цената, дузина членове, алинеи и мноооого нули.

Регулаторът със сигурност разполага с тези "секретни" данни, проблемът е, че