КЗК не ще да каже ОК ли е Виваком да купи чрез заем Булсатком с „нашия Спас”

Комисията за защита на конкуренцията, която неколкократно провали големи сделки в интерес на определени олигарси, като например придобиването на ЧЕЗ и на Нова телевизия, начин на работа, заради който се наложи приживе чешкият милиардер Келнер да я прескочи и да получи ОК направо от ЕК, за да купи Теленор – сега Йеттел, не се произнася по аферата Булсатком, за която вече писахме.

Със заем от Виваком дотогавашният й директор Спас Русев, известен от времето на царските юпита  като „нашият Спас” - лобист, започнал кариерата си като шофьор на радиокола, взе основния конкурент на компанията на пазара за телевизия.

Така общият им пазарен дял като първи и втори играч с най-много абонати у нас стана пъти по-голям от позволеното по закон. Заемът е гарантиран с инфраструктурата на Булсатком, тоест не остава съмнение какво представлява по същество сделката.

Официалното и доста наивно обяснение е, че придобиването на инфраструктурата на Булсатком от Виваком не е достигнало до КЗК, защото в доклада си Юнайтед груп – собственик на телекома, твърди, че Булсатком запазвал контрола си върху мрежата и че сделката вече била приключена.

Не е ясно защо собствената позиция на частно дружество се приема за държавна от КЗК, която дори не си прави труда да проучи фактите. В смисъл: „Да не се гоним, за да не се хванем”. Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да бъде независим орган, който следи дали компаниите не злоупотребяват с монополно положение, дали се картелират и конкурират ли се лоялно.

Напомняме, че в удължения с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС с 2 г. мандат на Комисията, тя остана председателствана от Юлия Ненкова, преди това зам.-кмет на София, и с друг  силен и влиятелен член в нея – лявата ръка на Р.Овч. Анна Янева (дясната му е Корнелия Нинова). И двете възлови фигури в Комисията са в пенсионна възраст, а дългата им история на различни позиции във властта създава щедри възможности за въздействие върху тях по различни начини, независимо от превисоките им възнаграждения в КЗК.

Напомняме също липсата на интерес на Комисията да разследва сделката по придобиването на 80 аптеки Марешки от Фьоникс Фарма, поискано от Българския фармацевтичен съюз и 19 минути, с което не само се обединиха втория и третия търговец на лекарства на дребно у нас, но и се осъществи забранена от закона концентрация на търговия на едро и на дребно от немците. Освен това, никое дружество няма право да притежава повече от 4 апетки.

Но и по този казус КЗК беше пас, както преди това и по придобиването на цели вериги – нещо, което де юре не би трябвало да съществува в България, от водещия търговец на медикаменти в страната Софарма на Огнян Донев и нейната трейдинг компания.

По принцип Комисията се произнася и за всяка по-голяма сделка в България (когато оборотът на участващите в сливането или придобиването компании имат общ годишен оборот от над 25 млн. лв., а на продаваното дружество е над 3 млн. лв.).

В практиката си досега комисията винаги е разрешавала сделки, като само в редки случаи е поставяла условия пред новите собственици, особено когато те не са част от политическите настроения на управляващите.

Сегашната ситуация поставя логични въпроси как независимата КЗК контролира един пазар, който така или иначе се управлява от